06/07/2020

Правителството действа панически

Днешните протести са различни от зимните. Исканията са категорично различни, вероятно и участниците са различни. Но отново имаме ситуация на политическа криза с редовните в тази връзка въпроси за „ефекта на нестабилността върху икономиката“ и „какво може да понесе бюджетът, за да отговори на протестите“.

Финансовото състояние не е много по-различно от това, което беше преди година. На фона на всички протести изпълнението на бюджета върви в рамките на прогнозираното и планираното. Има натиск върху разходите, защото политиците смятат, че недоволството на хората е свързано с ниски доходи, и се опитват да тушират това с по-високи харчове. Все още не виждаме някакви драматични разходи, така че засега няма притеснения за бюджета и дълга. Финансовият министър Петър Чобанов обяснява, че има рискове тази година приходните агенции да съберат с 1 милиард лева по-малко. Това обаче е типично изказване на финансист, а не на политик. Традиция е не само в България, а навсякъде по света хората, които се занимават с управлението на бюджети, да са консервативни, когато планират. Целта е винаги да има баланс и по принцип не е много по-различно от баланса на бюджета на едно домакинство. В крайна сметка, когато планирате да си купите нов автомобил,

не сте заложили цялата ви заплата да отива за лизинга

и да не ви остава нищо. Всяко семейство се опитва да бъде по-консервативно и да си остави някакви резерви.

Някои от факторите, които определят изпълнението на бюджета обаче, не зависят изцяло от правителството. Те са зависими и от глобалната инвестиционна среда, и от притока на инвестиции към България, и от инфлационната динамика. Ако например фирма внася стоки, тя им плаща ДДС, но при спад на цената постъпленията от данъка намаляват.

Друг пример е създаването на нови работни места. Ако няма нови бройки хора, върху които да се плащат осигуровки, приходите по това перо няма да се увеличат.

На този етап обаче няма смисъл да се прави детайлен анализ на изказванията на финансовия министър – не е ясно колко дни ще издържи това правителство.

Още при встъпването в длъжност на този кабинет направихме прогноза, че той

няма да управлява по-дълго от година

в най-добрия случай година и половина. Дори без тези, да ги наречем прибързани грешки, които направи управляващата коалиция, нашата прогноза пак щеше да бъде в един хоризонт на относително късо управление. Причината е свързана със сформирането на кабинета. Мнозинството е толкова крехко и подкрепата е толкова тънка, че да се мисли за някакви дългосрочни хоризонти и нормален мандат на управление с възможности за реформи, структурни промени и други, просто не е сериозно. Кабинетът сам осъзнава, че е тук за малко и мандатът му е политически компромис. Към момента не може да се говори за някаква конкретна платформа, която преследва цели.

Много по-притеснителни обаче са паническите ходове, които предприема правителството начело с премиера Пламен Орешарски. Пакетът от социални мерки, който кабинетът смята да осъществи, е с краткосрочен ефект и без никакъв анализ. Това са

емоционални решения, а не експертни

каквито претендират, че са управляващите.

Конкретен пример за това е идеята да се вдигне минималната работна заплата. Експертният подход би бил да се направи анализ, според който да стане ясно кой печели и кой губи от този ход. Моят анализ е, че минималната работна заплата по-скоро пречи при създаването на работни места, отколкото да помага на хората, които в момента имат работа. Да, ще има малка група работеши, които ще получат някой лев отгоре, но ефектът ще е обратен за бизнеса. Вместо да търси и да наема допълнителен персонал, той ще се консервира и все по-трудно ще отваря нови работни места. Това е антисоциална политика и ако беше експертно решение, то нямаше да стои на дневен ред. На политическо ниво е ясно, че някои от съветниците на лидерите в двете управляващи партии смятат, че по-висока заплата е приемлива за техния електорат. Категорично това е паническо, а не премислено дейстие.

Мерките не са насочени към широкоспектърния електорат

Ето например протестиращите. Голяма част от тях са работодатели и разходите им ще скочат, което ще им донесе допълнителни главоболия.

Социалният пакет на Орешарски в този си вид е насочен не към хората на улицата, а към партийния електорат. В някакъв по-краен вариант той може дори да се нарече пакет за подготовка на предсрочните избори. БСП и ДПС в момента си затвърждават електората, като му казват: „Ето, обещахме ви социални мерки, правим ги.“ Мнението ми не е по-различно и за другите мерки – както за швейцарското правило в пенсионната система, така и за хората, които получават енергийни помощи.

Винаги съм смятал, че по принцип има резерви да се дават повече пари за социални нужди. Големият въпрос обаче е дали те трябва да се дават на калпак, или трябва да се  харчат средства за малцинството, което има много силна нужда от тях. Ако се обърне внимание на тази тема и се приеме подходът за отпускане на средства само на нуждаещите се, ще се намали тежестта върху бюджета, а не наистина ще могат да получат повече (???). Така с един куршум ще се отстрелят два заека. За да бъде ефективно такова решение обаче, има нужда от време, проучване, анализ. Решенията не трябва да се взимат от днес за утре.

Друга идея на кабинета е търсенето на кредитен ресурс за Българската банка за развитие. Тя

не трябва да се меси на кредитния пазар

Дори самото съществуване на държавната банка за мен е спорно. При положение че има значителен кредитен ресурс, който е наличен в банковата система и частните предприятия от реалния сектор имат достъп до него, няма нужда от подобни действия. Банките не отказват кредит на хората с добри идеи. Позицията ми е против участието на държавната банка на кредитния пазар. Освен това в момента няма кой да им даде пари. А ако се намери, ресурсът ще е на значително по-висока цена в сравнение с търговските банки. Освен това няма икономическа логика държавна банка директно да кредитира частния сектор. Какъв е смисълът да се вземат едни пари, с които да се раздават заеми? Аз виждам единствено, че част от тези средства остават за чиновниците, които си стоят в офиса с климатик и имат паркомясто в центъра на София. А това, при цялата ликвидност на частните банки, няма смисъл.

В момента сме в много тежка политическа ситуация. Имаме управление с толкова малка легитимност! Това носи повече риск за страната и икономиката, отколкото едно служебно правителство да добута държавата до следващите избори. Виждаме, че гражданската вълна не стихва. Освен това преди месеци преживяхме проблемно правителство, което доведе до служебен кабинет. Той от своя страна не донесе по-висок риск за страната, дори напротив. Краткият хоризонт пред този кабинет категорично не е заради няколко дни на протести. Ситуацията е такава заради развитията около изборите.

*Георги СТОЕВ е икономист и управляващ съдружник в „Индъстри уоч”

(в. Преса, печатно издание, брой 172 (523) от 27 юни 2013)

(Visited 36 times, 1 visits today)

One thought on “Правителството действа панически

  1. Уважаеми сънародници,вие обикновени хора, не виждате ли,че с всяка изминала година и с всяко отминало правителство, в България става все по невъможно да се живее.Протестирайте,като си нямате друга работа,това едва ли ще помогне нищетата и мизерията да бъдат ликвидирани.Желая ви здраве и успех и Господ да ни е на помощ!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *