by 
Признаците за морално и политическо разложение в България са ясно забележими. Не така ясно видими са обаче белезите, че България има сили да се справи с проблемите си. Георги Папакочев прави опит за равносметка.
Доскорошен министър-председател и лидер на бивша управляваща партия беше привикан от прокуратурата на разпит, който той евфемистично нарече „разговор“. Подозренията на държавното обвинение са, че противозаконно е получавал резултати от прокурорски проверки преди те да са обявени официално. Кой му е предоставял тази информация? Самият довчерашен градски прокурор на София, вече също клиент на бившото си ведомство, който му я предал собственоръчно в ранния час на сутрешното кафе. И който свойски укорил своя домакин, на „ти“, естествено: „Защо ми скача президента, бе?“ За да си отговори сам с многозначителното: „Бил съм твой човек…“
Вакханалията на „Големия брат“
„Българското вътрешно министерство е нареждало да се извършват незаконни подслушвания на водещи политици и бизнесмени в продължение на години“ – така АФП информира света за разкритията на местната прокуратура, че държавната власт е слухтяла обществото поголовно. Именно „поголовно“, защото електронните й уши са били насочени не само към министри от кабинета и политически противници на управлението, но и към предприемачи, юристи, журналисти и кой ли още не! Констатациите на обвинението незабавно бяха връчени на ЕК още през април, а в края на май абсурдните практики на българската власт ще бъдат обсъждани и от ЕП в Страсбург.
В България четвъртвековният преход към различна политическа система се оказа безпрецедентно дълъг и уникален. Вместо да се развива напред и нагоре, демокрацията в страната сякаш съзнателно е тикана назад и надолу. Примерите са тъжни. Една малка по територия и с изчезващо население страна продължава да „рапортува“ пред Европа и света смешно нисък бюджетен дефицит и държавен дълг, а в същото време нейните възрастни граждани ровят из кофите за боклук и мечтаят да попаднат в затвора, за да се хранят редовно.
Бедност и безизходица
Статистиката отчита, че повече от половината български деца се намират в риск от бедност и социално изключване, а всяка седмица местната уж „миниатюрна“ олигархия продължава да се възпроизвежда с по двама нови милионери. В същото време най-бедното, болнаво и нещастно население на ЕС е на последно място сред 27-те по разходи за социална защита и здравеопазване, а държавата, която продължава да нарича себе си „демократична“, от години е закована на дъното в срамната класация на Европейския съд в Страсбург по нарушаване на човешките права.
В тазгодишния доклад за демокрациите в света Държавният департамент на САЩ за сетен път констатира, че корупцията в България подкопава общественото доверие в съдебната система и другите държавни институции, че в страната има системни злоупотреби с подслушване, насилие и дискриминация срещу жени и деца, че продължава да съществува антисемитски вандализъм, трафик на хора, дискриминация срещу членове на ромското и турското етническо малцинство.
Кой, обаче, прочете внимателно тези критики дори в предизборния период? Никой. Вместо това се чуха срамните хвалби на местна община, че веднъж в годината осигурявала безплатно къпане на нейните роми по случай техния международен ден, и то в баня с природно гореща минерална вода! Както и сензационното откритие, че десетки безработни яки мъже промивали тонове чакъл край панелен софийски квартал с отчаяната надежда да намерят люспички злато в патетичния „искърски Клондайк“!
Безразличие към миналото
Демокрацията на страната повяхва и от засилващото се безразличие към остатъците на някогашните комунистически тайни служби, които вече трето десетилетие дърпат задкулисно конците на своите марионетки в икономиката, силовите ведомства, културата и медиите, където налагат лицата на своите вечни агенти-доносници с тяхното „достойно патриотично минало“. Физиономията на разнебитената българска демокрация помръква и от това, че младите, мотивирани и кадърни нейни чада сякаш съзнателно се прогонват към чужбина.
Вече е факт, че предсрочните избори в България ще бъдат следени под лупа от десетките наблюдатели на ПАСЕ, ОССЕ и Бюрото за демократични институции и права на човека към тази организация, както и многобройни чуждестранни медии. Освен официалното преброяване, към което всички политически партии с изключение на бившата управляваща, изпитват недоверие, ще има и паралелно броене от независима австрийска социологическа агенция. Така поредните предизвикателствата към българската демокрация вече са заредени. Въпросът е дали са й останали сили да се справи с тях. Ще разберем съвсем скоро, най-вероятно от чужбина.
