28/03/2024

Астрономи засякоха танц на смъртта на звезда и черна дупка

Известно е, че черните дупки притежават удивителна гравитационна сила, на която нищо не може да устои. Звездите не са изключение и космическите светила, оказали се съседи на черни дупки, не са за завиждане.

Неотдавна от астрономи бе отрито и описано червено джудже, което получи името  MAXI J1659-152. Червените джуджета са най-малките звезди с неголяма светимост. Въпросната звезда кръжи в смъртоносен за нея танц около черна дупка като се носи в космическото пространство с биеща всички рекорди скорост от два милиона километра в час.

Досега в подобни двойни системи никога не е била регистрирана толкова висока скорост. Разстоянието между MAXI J1659-152 и черната дупка според астрономическите мерки е малко – 1 милион км  ( за сравнение разстоянието между Земята и Луната е 384 хиляди километра). С тази близост се обяснява и рекордната скорост на звездата.

Веществото от повърхността на червеното джудже се поглъща от черната дупка като с това захранва нейния диск. Именно този процес служи като източник на интензивно излъчване, което е позволило да се открие двойката. Тези изригвания за първи път са били регистрирани през 2010 г., когато били приети като гама избухвания. Но по-нататъшните наблюдения с помощта на японския телескоп MAXI на борда на Международната космическа станция позволиха да бъде направен извод за присъствието в тази област на Вселената на мощно рентгеново лъчение.

Последното би могло да бъде резултат от попадането на звездно вещество в силно гравитационно и магнитно поле, неговото нагряване до колосални температури и разпадане на най-малките частици. Всичко това създава яркото светене, което засякоха астрономите. Самата черна дупка е невъзможно да бъде видяна, но нейната сила е толкова голяма, че притегля дори светлината.

Тъй като червеното джудже и черната дупка се въртят около себе си сякаш играят своеобразен танц, то от време навреме звездата закрива диска на черната дупка, при което от Земята се регистрира слабо рентгеново излъчване. Учените проследили поведението на тази двойна система и с помощта на телескопа XMM-Newton на Европейската космическа агенция в продължение на 14,5 часа, през които са регистрирали осем отслабвания. Така бил определен периодът на завъртане на MAXI J1659-152, който е 2,4 часа, което подобрява предишния рекорд на системата Swift J1753.5–0127 от 3,2 часа.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *