by 
Водещият икономист и изследовател Бранко Миланович от Световната банка (СБ) скоро ще публикува в списание “Глобална политика” първото си изчисление на планетарните доходи и неравенството в тях. Той е открил, че едва 8% от всички получаващи доходи привличат 50% от общия доход на планетата.
“Глобалното неравенство е много по-голямо, отколкото неравенството във всяка отделна страна”, защото силно изразеното неравенство между страните се добавя към неравенството във всяка страна, а също така и защото повечето хора живеят в най-бедните страни – главно разположени на територия от три хиляди мили (~ 4800 km) по екваториалния пояс. Там е твърде горещо дори и без глобалното затопляне, което, както казват учените, ще затопли света още по-силно, коментира икономистът.
В списъка на СБ за “Брутния вътрешен продукт (БВП) на глава от населението” за 2011 г. годишният доход варира от 231 $ за Демократична република Конго до 171 465 $ в Монако. На второ място, съответно по бедност и богатство са екваториална Бурунди ($271) и европейската Люксембург ($114 232).
За сравнение цифрата за САЩ е 48 112 щатски долара и $ 5 445 за Китай. Тези няколко примера показват как варират в широки граници в различните страни доходите на населението, както и до каква степен горещият климат означава бедност.
Неравенството в богатството е винаги много повече от неравенството в доходите и реалната оценка на световното разпределение на личното богатство е както следва: приблизително 1% от най-богатите хора притежават около половината от цялото лично имущество в света.
Този 1% може да се счита за модерната аристокрация тъй като тяхното икономическо въздействие е приблизително равно на влиянието на останалите 99% от населението на света.
Миланович заявява още: ” Сред 1% от най-богатите хора в света виждаме 12% от най-богатите хора в Америка … и от 3 до 6 процента от най-богатите британци, японци, германци и французи“.
В този клуб в по-голямата част влизат “старите богати”, които предават натрупаното от тях състояние на децата си (без данък за много страни, в които няма данък наследство) и им помагат да създадат свой собствен бизнес – често след обучението им в най-престижните университети главно в САЩ, където децата се срещнат и се сприятеляват с други богаташи като тях.
Не случайно на 22 април 2004 г. в Ню Йорк Таймс е публикувана статия, озаглавена “Когато богатите запълват университетите, нарастват опасенията за справедливостта.”
В статията се съобщава, че 55% от първокурсниците в 250 от най-известните колежи и университети в цялата страна са децата на хората от горните 25% в скалата за разпределение на доходите. Дори в свободно държавно учебно заведение – елитният Мичигански университет, тази година първокурсниците, чиито родители получават минимум 200 000 $ на година (горните 2% от американците от скалата на доходите), са повече от тези, чиито родители имат доходи под средните 53 000 $ (по-ниските 50% от скалата на доходите).
Преразпределението на богатството в полза на повече хора, отколкото нищожните 1%, се появява основно в “развиващите се” страни, като Китай.
Въпреки това голяма част от населението на света живее в страни от Централна и Южна Америка, Африка и т.н., където най-богатите семейства в огромното си мнозинство от случаите са същите като тази в предишното поколение. Те също са близо до екватора, членове са на “клуба”, но те са много по-малко.
Миланович твърди, че в света като цяло “реалните доходи на най-богатия един процент през последните две десетилетия (1988-2008) са нараснали с повече от 60%, а в пет на сто от най-бедните равнището на доходите не се е променило” – безнадеждно бедните остават отчайващо бедни.
Може би там, където живеят, е твърде горещо…