30/03/2020

Загадката на мислещите камъни (видео)

След завръщането си от експедиция в Средна Азия забележителният геохимик и минералог Александър Ферсман (1883-1945 г.) написал наистина нещо сензационно за онези времена и онзи тоталитарен режим. А именно той допуснал, че сапфирът, както и калдъръмът, са пълни с чужд за нас живот и енергия.

Тези странни същности проявяват и нрав – спонтанни придвижвания, „мъртво” закрепване на местата, където се намират, прелитане и други „фокуси”, понякога предвещаващи трагични събития.
Една от шахтите, водеща в керченска каменоломна в Крим, едва ли не в продължение на 300 години била преградена от огромен камък в изумителен червено-розов цвят, опасан с белоснежни ивици. Местните жители – гърци, смятали камъка за обиталище на зъл дух и го заобикаляли.

Поради това, когато през 1941 г. с булдозер камъкът бил преместен и възнамерявали да го използват за надгробието на братска могила от времето на Гражданската война, народът протестирал: „Ще разгневим духа, ще дойдат беди!”, били аргументите им.

Неприятностите се забавили, но вместо това започнали да се случват чудеса. Всички до един камъни с малък и среден размер в диаметър от 150 метра започнали хаотично брауново движение. Сама започнала да звъни камбаната, използвана за събуждане на занаятчиите.
В складовете на близкото военно поделение се взривили три сандъка с патрони. Минал около час и червено-розовият гигант, стоящ като вкопан, се успокоил. Незадълго обаче. На следващия ден започнала Великата отечествена война. И което е любопитното, камъкът продължавал да удивлява като подпалвал тревата и храстите наблизо докато врагът не бил прогонен.

В началото на 50-те години този красив монолит все пак бил разсечен и използван за довършителни работи. Всичко минало спокойно, без признаци на нищо дяволско, което обаче не може да се каже за събитията от втората половина на XVIII в село Кусково, собственост на оберкамериерът на императорския двор граф Н.П. Шереметиев (1775-1809).

Ето какво разказва за „ злобните камъчета” крепостният архитект Ф.С. Аргунов.

„Там, където се пълнеше малкото езерце, се намираха преголеми с обема си камъни,  които бе решено да бъдат използвани обработени като основа без боядисване на параклис. Камъкът трябваше да се вземе от леглото му за да се работи по него и с цел да се коригира.

Колкото и да се напъваха шестте коня, впрегнати заедно, не успяха да го преместят. Ако камъкът се разклати малко, под него и наоколо тревата избухва в огън, а по-далечното и по-голямо езеро излизаше от бреговете си и заливаше кучешка колиба и пет къщи.

Изуменият десятник Иля Покровски се развика: „Дяволът да те вземе съвсем!”. Водата се отдръпна, а горенето на тревата спря. Дяволският камък образува пукнатини, правейки с това материала удобен за изработване на основи. В двора на параклиса той беше раздробен.  Не успяха да го осветят – покривът на този параклис беше изпепелен с пламъци, които започнаха отдолу. Е, някои камъни, обичащи спокойствието, не пипай, за да не стане лошо”.

Колкото искате и където искате има камъни, „обожаващи” движението.

На територията на Казахстан недалече от Семипалатинск има обширна площ от лесостепи, наричани от стари времена Скитащото поле. Днешните заоблени камъни неизвестно защо само през зимните месеци започват „състезание” в различни посоки, разоравайки вълнисти прекъснати вълни.

През 1832 г. търговецът на сол – еснафът Иван Троицки, имал възможността да наблюдава този феномен. В писмо, изпратено да брат си Кирил в Омск, той пише: „ Камъните не се преобръщат. Бягат, пълзят на една страна пръскайки забележими дори при слънце снопове искри. Камъните сносно орат без да сеят. От това на местата, откъдето минават, нищо не расте. Сив въздух ги обгръща. На полето се диша по-леко отколкото в околностите. При това душата е потисната, натрупва се тъга. По-скоро на седлото и се махай”.

Силициева форма на живот

За разлика от китайските геофизици, руските учени не се занимават с нравите на каменния свят. Китайците смятат, че нетипичното поведение на камъните очевидно е свързано с изхвърлянето на силна гравитационна и антигравитационна енергия в геопатогенните разломи. Въоръжени с чуваща и виждаща апаратура, те заминали за Тибет, където си направили лагер близо до древния Северен манастир. Неговите монаси в продължение вече на хиляда и петстотин години описват историята на така наречения Камък на Буда.

Според преданията на този камък са отпечатани ръцете на Буда. Тази светиня тежи 1100 килограма. Качва се на планината на височина 2565 метра и се спуска от нея по спираловидна траектория, като във връхната и ниската точка очертава кръгове. Всеки цикъл от качване и спускане продължава 16 години. А кръженето около планината и на върха отнема половин столетие.

С помощта на лазерни далекомери, акустични и сеизмични датчици, прибори за нощно виждане китайските учени установили, че визуално не може да се забележи движението на камъка. Максималната скорост, развивана от камъка, достига една трета километра в час. Пълзящият камък има слабо светене. Чувани са също така звуци в ниската тоналност.

Хипотезата на Ферсман

Изводите на китайските изследователи си приличат с по-старата хипотеза, изказана от А.Е. Ферсман. Ученият предполага, че подвижните каменни структури са проявление на силициева форма на живот. Заедно с това камъните и скалите се активизират и напомнят за себе си там, където постоянно се струпват повече хора, страстно желаещи едно и също нещо.

Честотният спектър на свръх слабото излъчване на подсъзнанието се наслагва върху честотното свръх слабо излъчване на силициевите камъни. Влизайки в резонанс те генерират осезаеми кинетични енергии. Нашето групово подсъзнание, независимо от волята ни, сякаш се шегува с нас.

Каменните организми, чиято възраст нахвърля милиони, дори милиарди години, образно казано, започват да се държат като разтопен восък, на който се отпечатват подсъзнателните желания на хората.

Преди година www.snaiper-bg.net публикува статия за удивителните растящи камъни в Румъния, която бе посрещната с голям интерес. Местните хора ги наричат трованти. Вижте любопитни подробности за румънските растящи камъни тук, както и ВИДЕО.

Нищо чудно и в България да има такива камъни, които чакат да бъдат проучени.

Със съкращение

(Visited 735 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *