by 
Пътуващите в самолети ги чакат нови изпитания. И те не са свързани с цените на билетите. Появи се нова причина за силна турбуленция, която мнозина в България абсолютно неправилно наричат въздушни ями ( в небето празни пространства няма).
Казано накратко – любителите на въздушни пътешествия скоро здравата ще ги тресе. За това предупреждават еколози от университета Рединг – Англия.
Причината според тях е растящото съдържание на CO2 в атмосферата и общото повишаване на температурите. С това са свързани зоните с повишената турбуленция над северния Атлантик.
Д-р Пол Уилямс от университета Рединг и неговите колеги са направили компютърно моделиране на атмосферните процеси на височина 10 хил. метра при различни условия. Сравнено било състоянието на атмосферата при нормално съдържание на въглероден двуокис (каквото е било при допромишлената епоха) и при двойно по-голямо съдържание на СО2, каквото се очаква да бъде през 2050 г.
Изяснено било, че интензивността на турбуленцията над Атлантика ще нарасне с 10 до 40 на сто, като в същото време размерът на зоните с повишена турбуленция ще се увеличи от 40 до 170 %.
Турбуленнцията е рязко подскачане или пропадане на самолета, предизвикано от силни топли възходящи потоци или пък от силни студени низходящи потоци.
От турбуленция до турбуленция има съществена разлика. Обикновеното друсане, което се усеща при преминаване на самолета през някои видове облаци, е безобидно и не представлява никаква заплаха. Самолетите са проектирани така, че да издържат на претоварването, предизвикано от такава турбуленция.
Опасна е тази, предизвикана от буреносните облаци. Потоците нагоре и надолу при тях са толкова мощни, че могат да хвърлят самолета в критични ъгли на атака (рязко вдигане на носа нагоре и срив в скоростта), което е свързано наистина с големи опасности.
Поради тази причина няма пилот, който нарочно да се навре в буреносни облаци – те добре се виждат на специалните локатори в кабината на самолета и ако има възможност, самолетите ги заобикалят. Но по периферията на буреносните фронтове също има завихряния, които на локаторите не се виждат. Преди полети всички пилоти участват в брифинг, на който се запознават със сводката за времето и според нея избират оптималния маршрут. Но ако е планиран далечен полет е невъзможно да се прогнозира наличието на буреносни облаци по цялата дължина на трасето.
Още една причина за силна турбулентност са така наречените струйни течения. Скоростта на тези течения рязко се изменя както хоризонтално, така и вертикално. Обикновено те са на височина няколко километра. Най-често се срещат по Източния бряг на САЩ.
При ясно небе без облаци също може да възникне турбуленция, но не винаги самолетите могат да изменят зададения ешелон (разрешената височина на полета) заради големия трафик в небето. Между самолетите е задължително да се спазва точно определен интервал, за да се предотвратят сблъсъци между тях във въздуха.