28/03/2024

„Кучето“ е заровено в прокуратурата

След 3,5 години проверки прокуратурата се захвана с доскорошен министър веднага след като партията му падна от власт. Стандартно начало на една стандартна история, която най-вероятно ще има също така и стандартен край.

До вчера – министър, днес – вече обвиняем. Ако някой се е изненадал от тази новина, той най-вероятно не е достатъчно запознат с българските съдебни и политически нрави и реалности. Ако пък разчете в нея знак за промяна на тези реалности, най-вероятно е непоправим оптимист, склонен да прави твърде прибързани изводи.

Всъщност, историята с доскорошния земеделски министър, едно от знаковите лица на предишното управление, прочул се между другото с пропагандната шумотевица около новите, така и не прихванали се, български стандарти за храните, се вписва напълно в утвърдените и неизкореними стандарти на българската корупция и на многословната, но безплодна българска борба с нея.

Така действат

Министърът, естествено, е невинен до доказване на противното. Но, без да предрешаваме нищо, можем да кажем, че повдигнатите му обвинения по принцип напълно отговарят на корупционните схеми, до болка познати на всеки, докоснал се до процедурите за разпределение на европейски или български публични средства. Манипулирани в полза на определени фирми обществени поръчки чрез специални, дискриминационни изисквания, предварително изключващи конкуренцията. Предварително насочване и одобряване само на проекти, изготвени от едни и същи приближени консултантски фирми. Натиск „отгоре” при опит за отклоняване от тези схеми, заплахи и наказания за оплакалите се, поощрения за послушните.

В повечето случаи, естествено, никой не се и оплаква. Ако пък случайно някой го направи, тогава се задейства желязната схема на потулването.

Инструмент на политконюнктурата

В този случай някой е проговорил и първият сигнал от ДАНС е отишъл в прокуратурата още в първите месеци от министерстването на нашия герой. След това е имало и още сигнали, от които не следва нищо. Освен стандартни мерки като вкарване на делото в графата „неизвестен извършител”, изтичане на информация тъчно към „неизвестния извършител”, за да знае какво да прави, натиск и сплашване на евентуалните свидетели, за да оттеглят показанията си, натиск, сплашване и отстраняване на наблюдаващия прокурор, ако случайно вземе да се престарава, и забравяне на цялата работа в някое чекмедже. В нашия случай тази процедура продължава цели три години и половина. И изведнъж, като по чудо, доказателствата се намират и обвиненията се отправят точно когато министърът вече не е на власт.

Сега обясняват всичко с бившата вече началничка на инспектората на прокуратурата. Тя, видите ли, потулила случая, за да направи услуга на министъра, който лекувал кучето й.

Да, действително, „кучето е заровено” в прокуратурата, само че много по-дълбоко, отколкото се опитват да ни убедят. Залогът и отплатата при подобни „услуги” са много по-големи от грижите за здравето на един домашен любимец. Подобни умилителни обяснения за наивници, само за пореден път затвърждават убеждението, че институцията, призвана да защитава закона, може да действа като инструмент не на правосъдието, а на политическата конюнктура.

Политическият чадър

Днес управлявалите доскоро съпартийци на министъра твърдят, че през цялото време не са знаели нищо. Само че сигналите на подчинената на изпълнителната власт ДАНС със сигурност и по задължение са стигали първо при тях. Освен това тези сигнали на практика бяха и общодостъпни – поне две партии навремето, докато играеха ролята на опозиция, ги разказаха в подробности публично, на пресконференции.

Днес според доскорошния вътрешен министър прокурорското обвинение срещу земеделския му колега доказвало, че няма политически чадър над никого. Само че той пропуска трите и половина години на прокурорско бездействие докато неговата партия беше на власт. Времето, през което, докато под път и над път атакуваше съда, той не даваше да се каже лоша дума за прокуратурата и се хвалеше с чудесното си сътрудничество с нея. А тя пък услужливо и безпрекословно му помагаше да изгражда образа си на безкомпромисен борец с престъпността.

От любимец на всички до „кадрови провал”

Днес той допуска, че бившият земеделски министър, всъщност, е бил кадрови провал. За широката публика обаче този „кадрови провал” е очевиден отдавна – заради безкрайните му комични, безсмислени, но и вредни PR-акции с цените, храните и споменатите вече стандарти. Приличащи повече на лобистко разчистване на сметки с едни видове бизнес за сметка на други.

Само че през това време днешният обвиняем беше един от премиерските любимци, на когото се прощаваше всичко. Беше и едно от главните медийни остриета на правителството. Впрочем, за потулването на цялата история заслуга имат и медиите, за чиято благосклонност той беше абониран. После се оказа, че министерството му е раздало на същите тези медии 3,5 милиона лева за „популяризиране на Програмата за развитие на селските райони“.

Днес, естествено, медиите бързо ще загърбят доскорошния си любимец. Доскорошните управляващи пък вече побързаха да се отърват от него като от непотребен и опасен товар по новия им път към властта. Без значение дали обвиненията срещу него ще бъдат доказани или не, дали ще се стигне до присъда или, както обикновено, всичко ще се окаже поредната пушилка. Това би било стандартен край на една стандартна история.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Е. Лилов
DW.DE

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *