29/03/2024

Красимир Кумчев: Има начини съсипаното ни селско стопанство да стане № 1 в Европа

Като изключим зърнопроизводството в  България, селското стопанство в страната ни е тотално унищожено. Ядем безвкусни вносни плодове и зеленчуци, отвратителни меса и колбаси, а нищо добро не се задава на хоризонта. На какво се дължи това, според вас, г-н Кумчев?

-През целия този период на прехода министър, който да е станал от министерското си кресло и да казал: аз направих това и това, просто няма. Палеативни решения, на парче. А от всяко нещо, което се прави на парче големият, глобалният резултат го няма. Бях много силно изненадан от новия министър на земеделието и храните в служебния кабинет – професор Иван Станков, който каза: „ Знаех че земеделието е зле, но за десет дни разбрах, че е много по-зле, отколкото съм си представял”.

Значи ставаш министър, идваш от тази сфера, а не ти е ясно, че сме на абсолютното дъно. Макар че даже да го е знаел – те всъщност всички го знаят, няма го онзи ум, който да даде алгоритъма за решаването на проблема. Значи чопва се по нещо – ония са зле, дай ще им дадем някой лев.

Или скочат на стачка или протест и им запушат устите с някакви пари до следващия им протест.

-Да, зеленчукопроизводството било зле, дай да им дадем едни 15 милиона лева, които между другото ги бавят половин година. А тези 15 милиона са нищо. Дори не е глътка въздух. А е достатъчно правителството – което и да е то, да каже: ние имаме визия за това, затова и помогнахме.

Преди дни министърът го съобщи – 90 на сто от плодовете, зеленчуците и месото в България са от внос. Винаги съм си задавал въпроса: толкова ли човек трябва да не е в час, че да каже – ставам министър на земеделието и храните: Хора, аз казвам, че за моя мандат от 4 години тези 90 % ще ги направя 50. Не искаме чудеса. Макар че за някои от нещата в бранша за четири години би могло да стане тотално преобръщане. Примерно – за месото и зеленчуците. За трайните насаждения там заради технологията на отглеждане и заради това, че встъпват на третата-четвъртата година чак в плододаване, нещата се случват малко по-бавно. И накрая на мандата да кажеш: заварих 90 на сто внос, за четири години този процент вече е 60, 50, 45.

На практика ние сме си закрили земеделието в частта му плодове, зеленчуци, мляко и месо.

Закрили или затрили?

-Затрили – да. Тотално. Това е все едно Кувейт да си затвори петролните кладенци и да внася петрол!

А имаме прекрасна земя, която би давала достоен поминък на много хора.

-Да, това е даденост, а сякаш казваме, че не искаме да я използваме. Или не можем да я използваме, но резултатът от дали не искам или дали не мога е все един и същ. Това са непонятни неща за мен, които дразнят не само нас – хората от бранша, но и потребителя. Вкусовите качества на българските плодове и зеленчуци са всепризнати в цял свят. И те не се дължат на това, че ние сме най-големите майстори в земеделието, а в това, че природата ни е дала прекрасни географски, почвени и климатични условия.

Но да се върна малко пак на политиците. Те казват: ние полагаме усилия. Но когато човек полага някакво усилие от него трябва да има резултат. Когато го няма резултатът – за какво говорим? Какво означава полагам усилия?

Може би заради принципа залудо работи, залудо не стой.

-В момента сме в тотален срив на производството на плодове, зеленчуци, мляко и месо. Положихме усилия – казват тези, които си отидоха, но процентът на внос се повиши, даже не остана същият. За какво са били положени тогава усилията?

Ясно е, че няма никаква дълбоко премислена политика за това искаме ли или не искаме да имаме селско стопанство. Но всяко министерство си има бюджет. При наличните средства в държавата, за които се вижда, че за нищо не стигат, какво е възможно и въобще възможно ли е нещо да се направи?

-Аз не съм съгласен, че нямаме средства. Добрият мениджър – било на фирма, било на държава, било на Министерството на земеделието или на финансите, е човек, който казва: в тази криза няма пари, обаче ако ние вкараме 1 милиард наведнъж за това, ефектът за първата година ще бъде – да го изчисли, за втората, за третата във всичките му аспекти да го изчисли – производство, заетост, добавена стойност от хранителната промишленост. Защото резултатът не е еднопосочен – да кажем единствено дайте да произведем повече. Освен самото производство като такова има и други ефекти – заетост, захранване на преработвателната промишленост със суровини. Оттам да се изчисли с колко ще паднат компенсациите за безработица и за социални помощи.

В нашия сектор могат да се осигурят работни места на хора, които по дефиниция са неграмотни или слабо образовани и поради това са най-бедни и поради това тежат на държавния бюджет. Значи се изчислява: от тази мярка създавам в зеленчукопроизводството толкова работни места, толкова в овощарството, в животновъдството. Поради това се спестяват толкова милиона от социалните фондове, в същото време ще влизат милиони от социалните осигуровки от новата заетост . Самото производство генерира доход, който се облага с 20% ДДС и 10 % корпоративен данък. Голямото изкуство е като хванеш конеца от единия му край да можеш да разплетеш цялата верига.

Всичко това макроикономически звучи много убедително. Но ако вие сте агроминистър, а срещу вас стои един обикновен, закъсал, потънал в дългове земеделец, произвеждал до вчера домати, но се отказал, защото не може да преживява от това производство. Как ще го накарате да започне да отглежда отново домати? И не просто да ги отглежда, а да е сигурен, че ще живее достойно от този труд?

-Има няколко подхода. Ще обясня много конкретно идеята си. За създаване на трайни насаждения държавата ти дава безвъзмездно средствата, необходими за посадъчен материал, както и поливна техника. Това е някъде около 1500 лева на декар според сегашното равнище на цените. За зеленчукопроизводството – няма теглене и заробване с кредити – държавата ти купува семената и поливната техника. В животновъдството държавата ти купува главите добитък, които смяташ, че можеш да отглеждаш. Фермерът не трябва да връща нищо от това. В Турция е така,и ако не го знаят – да отидат и да питат.Трябва само да има строги правила, в които нашият човек, взимайки пари за 500 овце или крави да не се окаже след една седмица, че тези 500 крави са продадени или заклани.

Казваш: искам да гледам животни. Питат те: колко? Правилата са ясни – можеш да купиш само животни, които са маркирани – тоест имат ветеринарни свидетелства, племенни породи и т.н. И десет години мониторинг, при който се следи това поголовие, осигурено от държавата, да не е по-малко от началото. По-голямо може да става, по-малко – не. Ако стане по-малко или пък изчезне – влизаш в затвора. Правилата трябва да бъдат железни. Това е еднократна помощ. Ще се дадат 1 или 2 милиарда – условно го казвам. Но това е като животоспасяваща операция – нашият отрасъл в момента е проснат на хирургическата маса.

И сега да се върнем на примера с доматите. Дребен фермер съм, имам едни десет декара на които искам да направя сливова, черешова или ябълкова или зеленчукова градина. Какво е нужно от мен – да вложа някой лев за подготовката на площта. Държавата ще ми даде капковото напояване, ще ми плати и посадъчния материал. Сигурно ще има и изключения, но говоря за правилото, а не за изключенията. Но логично ли е, че някой ще тръгне да прави нещо нередно, рискувайки да попадне в затвора – тук въобще не говорим за глоби, а за затвор – това се урежда с подписването на условията по договора, ти впрягаш потенциала си и почваш да го правиш това нещо. И ефектът – като изключим трайните насаждения, при животновъдството и зеленчукопроизводството, ще бъде реален в рамките на една-две години.

Ами ако удари градушка или някакъв ураганен вятър – климатът много се промени и такива екстремални явления стават все по-често?

-Има си застраховане. В правилата на тази „игра” влиза всичко, в това число и застраховките. Разбира се при форсмажорни обстоятелства човекът не бива да бъде преследван заради това. Но градушките и бурите са обикновено локални. Няма как на територията дори на едно село – да не говорим на една община или област, поради някакво стихийно бедствие, половината от създаденото по този начин да е унищожено.

Така колелото се задвижва изключително бързо. И пациентът не само ще стане от хирургическата маса, но ще проходи, ще се радва на живота и ще започне да връща по косвен път – чрез данъци и осигуровки, отпуснатата безвъзмездна помощ от държавата.

Нека пак се върнем на реалната възможност за прилагането на този модел за възраждане на селското стопанство. Предлага го земеделският министър на правителството. Всички викат „браво”, защото виждат, че има хляб в него. Но веднага го прерязват и казват – откъде толкова милиарди? Какво бихте направили, ако вие сте министър?

-На кой ден ще ми го кажат това?

Още на първия ден от предлагането на модела.

-Ами значи на втория ден ще си подам оставката. Между другото има още един начин, при който много бързо могат да бъдат решени нещата. Аз съм го казал преди три години на бившия министър на земеделието Мирослав Найденов на една среща с Асоциацията на земеделските производители в България. Тогава му казах, че имам формула, която ще реши тотално нещата. Тя е много проста, много чиста. Той отговори: „Ами дай я, Кумчев”. Аз съм бизнесмен и разликата между мен и тях- политиците е, че аз нямам политически амбиции. А когато си бизнесмен, а не политик, който си осребрява политическия пост с пари, аз казвам: имам я формулата. Готов съм да седна и да я напиша, но при определени условия. И не казвам – дайте ми пари за реализацията на тази формула, а давам формулата и подписваме договор.  Не може да даваш 3 млн. евро, за да лъскаш имиджа на държавата по Европа, а някой да прибере половината от тези милиони. И в същото време, говоря в момента като бизнесмен – аз го имам алгоритъма, знам как да го направя без да искам пари от държавата, но да го направя за милите очи на някой. Тук говорим за чист бизнес.

То е видно за всички – върви се от обществена поръчка на обществена поръчка, от далавера на далавера. Подчертавам, че за 20 години в частния бизнес не съм участвал в нито една обществена поръчка. Според мен по това се познават истинските бизнесмени: да се види кой е в бизнеса поне от 15 години, не е участвал в обществени поръчки и не е фалирал. Не дали е станал милионер или не, а да не е фалирал. Това е за мен истинският бизнесмен. Другото е на яслата – партийна,държавна, общинска,с една, втора, пета обществена поръчка и течат там едни пари и се мислят за велики бизнесмени.

Да се върнем пак на идеята ви за възраждане на българското селско стопанство. Няма ли опасност за санкции от страна на Европа, която може да изтълкува безвъзмездната помощ за стартиране на производство като държавна помощ за частен бизнес?

-Функцията на една държава или на една общност, каквато е Европейския съюз, е да създаде еднаква конкурентна среда. В момента обаче конкурентната среда в България е силно изкривена – и това е една от причините нашият бранш да е в това окаяно положение.

През миналата година през май се обаждам на една голяма търговска верига в София, с която работя. И казвам, че искам утре-вдругиден да им изпратя 20 тона зеле. Отговорът е – няма никакъв проблем, 7 стотинки за килограм, докарано в София. Отговарям: как 7 стотинки? И оттам ми обясняват: като имаш път насам мини, ще ти покажа фактура за 7 стотинки зеле, докарано от Македония.

Не е необходимо човек да е учил висша математика, за да изчисли, че не може при 1,5 евро за литър дизел да закараш от точка А в Македония до точка Б в София 20 тона зеле и то да струва 7 стотинки. Толкова са само транспортните разходи. На шега отговорих, че дори тирът да гори вода, пак не може да струва толкова малко зелето. И то само ако водата не е минала през водомер. Защото ако е минала през водомер пак не може да излезе сметката.

Ако македонецът не печели от такава доставка, при тази цена е икономически по-изгодно да го изхвърли зелето, а не да го продава.

-Това означава, че в Македония – и не само там, а в Гърция и Турция, навсякъде, финансовите инжекции за земеделието са страхотни. Иначе няма никаква икономическа логика. Поставям се на мястото на македонския фермер: защо трябва да закарам до София зелето при 8 стотинки транспортни разходи за килограм, при положение, че ще го продам за 7 стотинки. По същия начин стоят нещата при нашите южни съседи от Гърция. Според информацията, която имам, колегата ми, който произвежда ябълки в Гърция, за 2 години получава толкова субсидии, колкото аз бих получил за 40 години – за един човешки живот.

Е, по какъв начин аз мога да му бъда конкурент? По никакъв. По какъв начин мога да влияя на това? По никакъв. Това е функция на държавата. Тя трябва да осигури еднаква конкурентна среда. Бившият министър Найденов каза: Европейски пазар, не можем да спираме вноса. Добре, като не можеш да спираш, направи като тях: дай толкова субсидии, колкото дават на другите – няма проблеми.

Тези проблеми се натрупват в годините, нещата се влошават. И поради това преди една година изведох една формула, която общо взето взриви бранша. Става въпроса за това, че субсидиите изкривяват пазара и вариантите са или изравняване на субсидиите навсякъде, или тяхното тотално премахване. Взриви се обстановката, защото един фермер да каже, че не иска субсидии, звучи малко лицемерно. Но логиката е следната – умните ме разбраха защо го казвам. Ако аз съм министър, ще отида в Брюксел и ще им кажа: щом не можете или не искате ние да получаваме колкото всички останали, нашето предложение е да се премахнат субсидиите. Какво е предимството на България, ако това стане – тук има прекрасни географско-климатични и почвени дадености.

Но семената са толкова скъпи…

-Няма значение – те навсякъде ще са еднакво скъпи. Но аз тук ще изкарам 15 тона домати, а фермерът от Малта – наполовина. А в момента в Малта субсидията за произведен килограм домати е 1 лев. Представяте ли си ако субсидията е 1 лев в България? Ще почнат на мига да разорават житата, за да гледат домати.

Но един отказ от субсидиране в земеделското стопанство ще предизвика шоково поскъпване на стоките от първа необходимост и те ще обрекат на глад най-бедните хора в страната, които са милиони?

-Да,това е така.Но този многомилиарден ресурс за субсидиране на земеделието би могъл,и трябва да се насочи към тези слоеве от населението на света,които имат крещяшта нужда от достъп до храна.Впрочем,свидетели сме,че и със субсидии, цените на храните в световен мащаб растат.

А нашите беди не идват ли от това, че много неизгодно е подписан договорът за присъединяване на България към ЕС?

-Какво значи лошо договорено – всяко нещо може да се предоговори. Това е едно оправдание за пред публиката. Винаги могат да се намерят решения.Как намериха начин да изпратят със самолет 10 млрд.евро от Германия за Кипър? Ако нещата по отношение на субсидиите се изравнят България веднага си става естествен лидер в производството на храни. И съм сигурен, че бихме спечелили страхотно, ако субсидиите въобще бъдат премахнати навсякъде.

От некадърност или заради подкупност е това целенасочено унищожаване на българското селско стопанство според вас?

-Вероятно е да го има и този момент – според теорията за конспирациите. Но според мен един човек, който става министър, най-човешкото е да иска да остави след края на мандата си добро име в бранша, който е ръководил. Както например министърът на енергетиката от преди десетилетия Никола Тодориев, който помня. Той направи Мариците. И благодарение на него продължаваме да произвеждаме електроенергия с най-евтините въглища в света.Е,сега други обират каймака,разбира се. Но човекът имаше визия и видя потенциала на Маришкия басейн. И ето, аз никога не съм бил в енергетиката, но помня кой е бил и какво е направил в енергетиката преди 35-40 години. Но ако ме попитат кои са били земеделските министри през последните 23 години за повечето от половината няма да се сетя кои са били. За какво говорим тогава? Безлични хора.

Мисълта ми е, че е в човешката природа всеки да иска да остави добро име след себе си. Значи хайде да не казваме силната дума некадърност, но това е липса на концептуално мислене.

Но селското стопанство не е никакво изключение. Цяла България се движи, ако въобще се движи, хаотично, на тласъци и на парче. То въобще няма никаква визия за развитието на България освен дадената пълна свобода за вилнеене на мутрите и на дивия капитализъм?

-Никой досега не е имал. И въпреки това, ако един министър отиде при премиера и му каже: ето, това е моята концепция за развитието на този сектор, с разчети на коя година какъв икономически ефект може да се очаква. Ако му кажат, че няма да му отпуснат необходимите средства, да каже, че от утре вече не иска да е министър на земеделието и храните. Само че такъв няма. То е едно хубаво местенце, обществени поръчки и т.н.

Пример. Преди десет дни получих писмо, от фирма, която има сключен договор с държавен фонд „Земеделие” за куриерски услуги. Писмото беше за изплатените ми субсидии…за реколта 2011 г.?!Аз дори вече бях забравил, че съм ги получил. Представяте ли за какво се харчат пари? Кой ще ти се рови – някой разнасял писма. Но става дума за 80 000 земеделски производители,по 6 лв на писмо,ето ти  почти половин милион лева само за едно никумо ненужно писмо.И това е възможно най-дребната далавера.

Развивам от 7-8 години тезата, че земеделската политика на Европейския съюз е тотално сгрешена – там вече също го отчитат. През последната година го видях като отчет на ЕК, че фермерите застаряват, младите в сектора намаляват. Това го видях преди 7-8 г. в Италия. Тогава разбрах, че нещо става. Не можеш да кажеш, че всичко е „ок” щом като една държава с традиции в земеделието като Италия има проблеми. Значи не е само причината в това, че ние получаваме по-малки субсидии отколкото в Италия.

Генерално мога да кажа, че общата европейска селскостопанска политика е насочена към генериране на работни места в администрацията, а не на работни места в производството. Аз не си разкривам моята формула, за която стана дума по-горе. Но ако се приложи толкова много народ ще „изчезне”, защото просто няма да има нужда от него.

Сбъркана европейска политика в земеделието, никаква или по-точно – убийствена е българска политика в бранша. При това положение няма надежда, че при новото редовно правителство ще се предприеме нещо по-различно, от колкото се е правило досега – те по принцип работят без визия за бъдещето. Тогава какво очаквате от тук нататък? Може да има и чисти, некорумпирани хора във властта, но това не е достатъчно, когато нямат идеи.

-За съжаление освен това, което правим в момента – да дадем гласност на идеи как нещата могат да се получат, как ще ги приемат политиците, ако въобще ги приемат – друго май не може да се направи. Белким някой чуе.

И не само да чуе, ами и да се размърда. Нещата сега са просто трагични. Жалко за българското земеделие. Не мога да разбера защо се примиряваме да ядем вносните плодове и зеленчуци, много от които са с вкус на пластмаса. И като знаем с какво сме израснали. Вече има поколения млади хора, които не знаят какво значи хубави, вкусни домати, например.

-Искам да предложа още нещо. България произвежда огромни за мащабите си количества зърно. С чисто икономически лостове могат да бъдат съблазнени – това е най-точната дума, хората, които произвеждат фураж, да им стане много изгодно да отглеждат и животни. В животновъдството може би две трети от разходите са за фураж. И когато ти имаш едни 100 хил. дка зърнено-житни култури това са около 50 хил. тона зърно. Няма никакъв проблем около 10 на сто от това зърно да го заделиш и да направиш една ферма за животни. Но това няма да стане с принуда. И да му кажат: ние ще ти поемем разходите за глава добитък, направи си един проект по мерките за развитие на селските райони за самата ферма и действай.

Аз, защото съм бизнесмен, ще седна и ще си направя сметките. И тъй като фуражът ти е в ръцете – вместо да изнасяме зърно, в което няма лошо, но отделената част за животновъдни ферми веднага ще генерира работни места и добавена стойност към самото зърно. Така българинът ще престане да яде замразени преди 20-30 години ирландски и еди какви си меса. Но лостът трябва да е икономически, а не „Дайте да дадем”. Стимулът трябва да е такъв, че да не може никой зърнопроизводител да го пренебрегне. И ще ядем пресни меса, а млеката и млечните продукти няма да са пълни със сухо мляко, растителни мазнини и какво ли още не.

С всичко това искам да кажа, че има възможности за развитие и печалби от селското стопанство. И то не някакви илюзорни възможности.
Отнякъде трябва да се почне, нека да се учим от добрите модели. Но аз силно се съмнявам, че има такъв български политик, който може да подреди този пъзел по начин, по който да работи. А да работи означава в края на мандата си да каже с колко е нараснало местното селскостопанско производство и с колко е намалял вносът.

Обобщено казано – на България й липсват визионери, които да не мислят само за себе си. И като че ли по-страшно от това, че са корумпирани е, че не знаят какво да правят.

-И аз мисля така. Няма го мозъкът, който знае как да „пипа”. И като го няма, почват да се правят едни пиар акции, дай да запушим устите на тютюнопроизводители, на тези, на онези – дайте да им дадем. Това по никакъв начин не върши работа.

––––––––-

Красимир Кумчев е собственик на фирма „Агропродукт груп” ООД – село Трилистник, Пловдивско. По професия е агроном. Занимава се с отглеждане на плодове и зеленчуци. Член е на Асоциацията на земеделските производители в България, носител на наградата от конкурса за Южна България „Фермер на Тракия”. Отглежда 100 дка ябълки, още толкова декари череши, също сто декара житни, има и 7 дка оранжерии.

––––––––-

Автор: Елена Емануилова

3 thoughts on “Красимир Кумчев: Има начини съсипаното ни селско стопанство да стане № 1 в Европа

  1. Автора , изгрежда че пада от Марс или от нейде по-далеч. Нашето земеделие не е на операционната маса , а на масата в хладилната камера на моргата. Чакат някой да му стиска да изкопае гроб , ама ако може да го стори безплатно. То е така , щото нали трябва да се внася , че да се прибират едни пари и т.н. Винаги , като ида на пазара съм се питал : Абе как така се получава , че на турският , македонски или гръцки селянин му е изгодно да произведе зарзават ,натоварен с пътни от по 300-500км. , входни мита печалби на едровите търговци , че и на дребновите , да не говорим за сергиджиите , които поначало удвояват същата тази цена и ПАК е прадоваема тяхната стока , а на наишя михлюз-земеделец всичко това не е изгодно! Мисля си , че нещата опират до простия факт – техните селяни ИЗДЪРЖАТ семействата си със земеделие , а наите ГЯВОЛИ искат да забогатяват от същото!!! Да , ама НЕ! И тъпанарите сергиджии пишат едни тъпи табели “ българско“ , може би искат да ни под(мамят да купим точно това , само че аз лично предпочитам да подпомогна турското /македонско, гръцко/ семейство да върже двата края , а не да дам на нашия дюмбел – селяк пари да си купи поредният „бенц“ на „наш,то момче“!!! Друг да го подпомага- аз не ща.

  2. Господин Максим Генов ,от коментара ви ясно разбирам,че въобще не разбирате материята ,която смеете да коментирате.Турската,гръцката или македонска стока е далеч по-евтина,защото е силно субсидирана ,а у нас единственият сектор на земеделието,които получава истински субсидии,е само зърнопроизводството,всички други получават само жълти стотинки.А относно думите ви ,че Красимир Кумчев падал от Марс ми става пределно ясно,че въобще не знаете кой е този човек.Не се излагайте повече с подобни глупости,изглежда сте завистлив и много комплексиран човек.

  3. Тоя Максим Генов явно изобщо не е прочел статията или пък ако я прочел – толкова му е сивото вещество,че не е разбрал за какво става дума.Заради разсъжденията на такива хора сме на това ниво – като държава!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *