by 
6 март бе ден на национален траур в България, след като 36-годишният Пламен Горанов се самозапали в протест срещу корупцията в родния му град Варна, пише британският в. „Гардиън“.
Три дни преди трагедията с Горанов вътрешният министър на Германия Ханс-Петер Фридрих заяви, че страната му ще наложи вето на кандидатурата за Шенген на България и Румъния. Членството в Шенгенската зона е силно желано от София и Букурещ, които принципно отдавна са изпълнили критериите за това. Много българи съзират символична връзка между двете събития – отказът от прием в Шенген и самозапалването на Горанов.
Причината за ветото се корени в опасенията, че поток от имигранти ще разклати британската социална система. Фридрих заяви, че няма нищо лошо в свободното придвижване на европейците из Европа, но е недопустимо да бъдат приемани имигранти, които ще наводнят Великобритания и Германия само заради социалните помощи. От „щурма“ на българските и румънските имигранти се опасяват и други страни от Шенген, като например Франция и Холандия.
Англо-германската непреклонност идва в лош момент за българите. Страната им премина през две мъчителни десетилетия на посткомунистически преход, за което време на два пъти банкрутира, но все пак през 2007 г. стана член на ЕС. Дясноцентристкото правителство (на Бойко Борисов) наложи строг режим на икономии, но така задави икономиката, което стана причина за спад в доходите на населението.
На българите бе внушено, че трябва да се гордеят с това, че страната им е с най-ниският бюджетен дефицит в ЕС и че фискалното здраве на държавата е от първостепенно значение. Но жизненият стандарт се срина. Това доведе до протести срещу високите цени на електроенергията, като тези протести бързо прераснаха в експлозивен микс от какви ли не искания – за мажоритарна система, за управление пряко от народа, за нова конституция, за разбиването на монополите и т.н.
Ширещата в страната бедност и липсата на средна класа доведе до най-големите антиправителствени протести от 1997 г., когато инфлацията достигна 300% и спестяванията на хората се стопиха за една нощ. В резултат, кабинетът на популиста Бойко Борисов подаде оставка, хвърляйки България в политическа и икономическа криза. Неочакваното отстъпление на премиера накара някои да подозират участието на Москва, тъй като Русия се явява мощен играч на енергийния пазар в региона.
Сред протестиращите обаче цари объркване, тъй като сред тях има както обикновени хора, така и фалшиви месии, залагащи на идеологията или пък на конспирациите. Иронията е, че целият този хаос, в който потъна страната, направи така, че всички забравиха за Шенген. Така България може да послужи за пример на Европа колко опасен може да бъде популизмът.
Саможертвата на Пламен Горанов може би няма да има същия отзвук на Запад, какъвто имаше преди 40 г. смъртта на Ян Палах по време на Пражката пролет. Но за българите представлява катарзис. А големите играчи в ЕС може би трябва да седнат и поразмислят. Защото случилото се е може би преоткриване на паневропейските ценности и солидарност, в името на всички, заключава „Гардиън“.
