02/10/2022

Експерти: Кризата отнема животи, но политиците нехаят

Финансовата криза в Европа струва животи – самоубийствата и инфекциозните заболявания са все повече, но политиците не обръщат внимание на проблема, твърдят здравни експерти, предаде Ройтерс.

Големите бюджетни съкращения и нарастващата безработица тласкат все повече хора към депресия, а по-ниските доходи означават, че по-малко хора могат да отидат на лекар или да си купят лекарства.

Резултатът – след дългосрочен спад от 2007 г. насам процентът на самоубийствата, съчетан с тревожни огнища на болести, включително СПИН и дори малария – се увеличава в Гърция, според анализ за европейското здраве на списание „The Lancet“*.

За да се намери противодействие на тези заплахи, са необходими силни системи за социална защита, твърдят изследователи. Но мерките за икономии, наложени след поредица от кризи в Южна Европа – най-скоро в Кипър, „нарязаха“ тези мрежи за безопасност.

„Налице е явен проблем – отричат се здравните ефекти на кризата, въпреки че те са очевидни“, казва водещият изследовател Мартин Маккий от Европейската обсерватория за здравни системи и политики, група, подкрепена от Световната здравна организация.

„Европейската комисия е задължена да следи какво въздействие имат върху здравето всичките й политики, но не е дала оценка за здравните ефекти от мерките за икономии, наложени от Тройката“, добави той.

Т.нар. „Тройка“ на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд е групата на кредиторите, отговорна за серия от спасителни планове за закъсалите икономики. (Последният е за Кипър – б.р.)

Исландия обаче подсказва, че има алтернатива. Въпреки опустошителната финансова криза, Исландия отхвърли затягането на коланите след референдум и продължи да инвестира в системата си за социално благосъстояние. Изследователите открили, че благодарение на това решение в страната не е имало забележими ефекти върху здравето, откакто кризата започна.

Икономиката на Исландия вече се е върнала към растеж, но възстановяването е неравномерно и инфлацията остава упорито висока.

От друга страна, здравните системи в много европейски страни са под напрежение, включително Испания, Португалия и Гърция, съобщават Маккий и колегите му. Съществува нарастваща тенденция пациентите да търсят помощ в по-късен етап, въпреки че това означава по-лоши последствия за тях, както и по-високи разходи за здравната система в дългосрочен план.
–––––––––––
В България петима души се самозапалиха в рамките на един месец. Четирима починаха, един е жив и е на лечение в „Пирогов“.
Самозапалването е едновременна проява на безизходица и протест, заяви социалният антрополог Харалан Александров. По думите му самозапалването у нас се превръща в модел на самоубийство.

Същевременно Европейската комисия определи нивата на бедност у нас като тревожни. В България пет пъти повече хора от средното за Европейския съюз търпят сериозни материални лишения, гласи представен вчера анализ на социалната ситуация в ЕС, в който има специален раздел за нашата страна.

*The Lancet e водещо световно списание по обща медицина и по теми в областта на онкологията, неврологията и инфекциозните заболявания.

http://dnes.dir.bg/news/samoubiystva-svetovnata-kriza-13470904

(Visited 71 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *