by 
Нова климатична аномалия: Внезапно стратосферно затопляне
Изненадващо стратосферно затопляне разцепи полярен вихър на две части, пише dailykos.
Вихърът, който се формира и задълбочава, когато атмосферата отдава топлина в пространството в тъмнината на дългите зимни нощи на Арктика, беше разделен на две огромни части. Серията от интензивни бури в северната част на Тихия океан се усилиха до много дълги вълни в ниските слоеве на атмосферата. Енергията на тази вълна с планетарен размер тръгна от високите към ниските слоеве на атмосферата около Гватемала и Тибетското плато и се вряза в стратосферата, предизвиквайки силно внезапно затопляне.
Това много бързо промени силните циклонални ветрове в стратосферата, създавайки централен купол и разделяйки вихъра на два по-малки. Разделянето се вижда на карта, показваща как височинните метеосонди се издигат и фиксират много ниско атмосферно налягане от 50 мб. при стандартно налягане на атмосферата от 1013 мб.
Стратосферните затопляния се появяват всяка година през последния половин век. Физиката им е много сложна. От 1998 г. тези затопляния станаха по-чести и се случваха в началото на зимата. Обикновено са засичани в началото на февруари. През последните години обаче те започнаха да възникват през декември и януари, но коментираният случай е изключителен във всяко отношение.
Това стратосферно затопляне очевидно е най-силното от наблюдаваните някога в първата половина на януари. Никой не знае защо броят на големите затопляния расте, но съществува корелация между аномалиите положителните температури на морето и активната фаза на слънчевия цикъл. През тази година Слънцето е активно и има големи аномалии на положителните приземни температури на север от Индийския океан и северозападните части на Тихия океан.
Затопленият въздух в стратосферата се спуска, а след това, загрявайки се още, се компресира. Това води до образуването на „купол” от сравнително топъл въздух с високо налягане, който се образува около полюса. Хладният въздух се изтласква от полюса, в конкретния случай – във два вихъра.
В Тихия океан динамичното взаимодействие на студения въздух с аномално топлата вода на североизточното крайбрежие на Япония доведе до формирането на една от най-силните бури през последните години в северните части на Тихия океан. Налягането в нейната централна част бе 932 мб – същото както и при силен ураган, и предизвика 18-метрови вълни.
