Български хеликоптерни пилоти преживяват среща с огромно НЛО (III част)

Двама български хеликоптерни пилоти – Николай Белев и Георги Димитров, имат редкия шанс да се срещнат във въздуха с голяма летяща чиния. Сиво бяла на цвят с диаметър 50 метра, с формата на пумпал, с прозорци по ръба на този пумпал и сенки, които са преминавали покрай тези прозорци. Успели са да се приближат до НЛО-то на около 500 метра. В част I ви разказахме как е преживял тази вълнуваща среща Николай Белев, а във II – как е преживял и какво си спомня Георги Димитров.

––––––

III част

-Каква е истината, че след тази ваша удивителна среща с НЛО са ви карали да пишете обяснения и са ви принудили да подписвате декларации за мълчание и пазене на тайна. Заплашваха ли по някакъв начин службите кариерата ви?

– Не, не е имало заплахи (отговорът е на двамата. По-нататък  в текста за по-кратко Д. е Димитров, а Б. – Белев)

-Д.: Мен ме викнаха в щаба на Авиационния корпус, разпитаха ме за това какво е станало .

-Все пак – командирите на корпуса или шефове на службите ви разпитваха?

– Д.: Командирите като че ли бяха. Каквото казахме сега, това казахме и тогава.

-Накараха ли ви да подпишете декларации за мълчание?

-Д.: Не.

-Защо тогава из Пловдив организирано по онова време се разтръби, че това така наречено НЛО било Венера (на височина 20 метра от терена…)?

-Д.: Не знам. Аз говоря само за това, което съм видял. Никой не може да ме убеждава, че това е звезда или планета.

– Нямахте ли възможност да го снимате?

– Д.:Ако знаехме, че ще наблюдаваме такова нещо – имаше долу фотографи, можехме да ги вземем с нас. По онова време вече беше създаден обективен контрол на полетите и в авиобазата имаше щатни фотографи. Но не бяхме подготвени за такава среща.

-Ходили ли се по шосе на мястото където е висяло НЛО-то?

-Д.: Ходили сме – няма нищо. Никакви следи.

-Чували ли сте други ваши колеги да са имали подобни срещи с летящи чинии.?

-Д.: Да, чувал съм, от изтребителната авиация. Говорил съм с едно момче – не му помня името. Той също е имал такава среща. Каза, че когато се доближаваш до такова нещо, започва вътре тялото да ти трепти и изпитваш голяма доза страх. Тогава аз разсъждавах така: както изгасна фарът, ако това нещо ти изгаси и двигателя, значи ние сме погребани – там бяха скали, нощно време…

– Нека да уточним: това е обичайният човешки страх, свързан с инстинкта за самосъхранение, или може би нещо повече – някакво облъчване, което предизвиква такава реакция?

-Д.:Смятам, че това е някакво облъчване, защото аз на вертолета съм се качвал без да мисля, че ще падна или че ще загина. Ако съм имал такива съмнения нямаше никога да се качвам да пилотирам. Усещането беше все едно да изпиеш три кафета наведнъж – чувстваш се превъзбуден.

-А като се отдалечавахте от НЛО?

-Д.: Успокояваш се.

Б.: И при мен се получи такова превъзбудено състояние и някакъв страх- непредизвикан, който те обхваща. На следващия ден началникът на авиолекарската служба подполковник д-р Жалваров, ми направи обстоен медицински преглед. Даже имаше намерение да ме изпраща на авиолекарска комисия. Това вълнение, което почувствах, не отмина още същата вечер, а няколко дни след това при спомена за тази среща отново се появяваше.

След известно време се направи репортаж и филм от телевизията, но тогавашният  командир на съединението генерал Андреев забрани всякакво излъчване, подкрепен от командващия ПВО и ВВС генерал Любчо Благоев.

-Каква оценка давате сега – след толкова години, на тази необикновена среща?

Д.: След като го видях това нещо смятам, че ние – Земята и хората, сме едно много малко нещо във Вселената. Все едно една мравка, която може, ако речеш, да я настъпиш. Така сме и ние във Вселената. Има сили, които ни контролират – как и доколко да живеем. Ние израснахме при комунизма – не вярвахме в Бог. Но според мен има някаква сила извън Земята и извън нашата система.

-Обикновено когато някой очевидец разкаже за срещата си с НЛО човекът става обект на подигравки – и от официални институции, и от обикновени хора благодарение на голямото промиване на общественото съзнание по темата.

-Д.: Опитвали са се да се подиграват. Но понеже това не се случи само на мен, винаги им припомням за екипажа. С дъщерята на покойния Тодор Димитров сме говорили. Той й е разказвал същото.

-Б.: Най-важното е, че на Земята също има доста очевидци. Също и във въздуха, защото в района летяха и други екипажи.

-А службите имаха ли негативно отношение към това ваше преживяване?

-Б.: Не, нямаха.

-Д.: Понеже ви казах, че изгасна фарът…само някакви откъслечни сведения бяхме чували по онова време – в бившия Съветски съюз излизат две армии една срещу друга за насрещен бой с танкове за учение. Когато трябвало да започнат бойните действия, цялата техника – и на едната, и на другата армия, блокира. И в продължение на 48 часа тази техника не може да тръгне да работи.

-Ама НЛО ли е причинило това?

-Д.: Не зная.

-Да не е изпробван някакъв нов вид оръжие?

-Д.: Не знам. Но по тази причина, когато тръгнахме към НЛО-то, си помислих: изгасна ми фара, по тази логика може да ми изгасне и двигателят…

-След тази ваша среща с НЛО виждали ли сте и след това летящи чинии?

-Д.: Аз – не.

-Б.:Аз съм виждал и след това НЛО. След пенсионирането си работих в строителството на обект в Русия в продължение на 3,5 години. В градчето Звенигород ( много красиво, с една хубава плавателна река Нара, с минерални извори, почивни станции – в близост до град Горки е). Това се случва през 1989-1990 г. Хората от градчето казваха, че появата на НЛО там е нещо обикновено, толкова често ги виждат.

-А вие самият колко пъти видяхте НЛО там?

– Б.: За едно лято – не по-малко от двайсетина пъти.

-Приличаха ли на това, което видяхте над Родопите?

-Б.: Да. Точно същото го виждах и там. Спрямо селищата бяха на разстояние. По същия начин се проявяваха – докато го гледаме, че на едно място виси, осветява терена под себе си, след което променя формата си най-вече на конус и с  голяма скорост изчезва.

– А някакви щети, вреди – причиняваха ли?

-Б.: Не, не е имало. През 1989 г. тогава имаше публикации за един район – там произвеждаха гориво за атомните ракети. Бяха забранени градчета, в които се влизаше само с пропуск – казваха се Протвино и Пушчино, близо до град Серпухов. Те бяха академични градчета. Там бяха събрани учени от целия тогавашен Варшавски договор.

Там по 15-20 пъти на ден са наблюдавали летящи чинии. Даже имаше публикации, че от самата спирка на автобуса за Серпухов, са вземани хора от НЛО. Правени са им някакви операции, след което ги връщали, а по кожата им оставали някакви точки.

–––––––

Георги Радков Димитров е роден през 1949 г. Летял е във вертолетния полк в авиобаза Крумово край Пловдив до 1987 г. включително, след което напуска военната авиация. Има общ нальот от 3800 часа – изключително много на фона на намалените полети, които се извършват сега, натрупан от 15 години във въздуха като офицер и четири години като курсант. Офицер е от резерва.

Николай Георгиев Белев лети в същата авиобаза,  пенсионира се през 1986 г. като майор с нальот около 3600 часа. Минава през всички длъжности – от редови пилот до ръководител полети. Подполковник от резерва.

Интервюто взе Елена Емануилова