10/08/2020

Български хеликоптерни пилоти преживяват среща с огромно НЛО (I част)

Двама български хеликоптерни пилоти – Николай Белев и Георги Димитров, имат редкия шанс да се срещнат във въздуха с голяма летяща чиния. Сиво бяла на цвят с диаметър 50 метра, с формата на пумпал, с прозорци по ръба на този пумпал и сенки, които са преминавали покрай тези прозорци. Успели са да се приближат до НЛО-то на около 500 метра. Вижте вълнуващия им разказ ( на снимката от ляво надясно Георги Димитров  и Николай Белев).

I част

Разказът на Николай Белев:

-Кога се случи срещата ви с НЛО?

Николай Белев: Това се случи по време на нощни полети през 1981 г. през октомври около 10-10,30 ч. през нощта. Прости метеорологически условия бяха. Ръководител на полетите беше майор Иван Иванов Грешката – такъв беше прякорът му, лека му пръст. Изпълнявахме полет в зона под перде.

-Под перде, тоест, обучавали сте се за нощни полети при сложни условия (без или с лоша видимост).

-Това е обучение за полет само по прибори. Георги Димитров беше на командирската седалка. Отидохме в  зоната, започнахме завой наляво, след това надясно, както е по инструкция с десет, с 15 градуса.

-Над кои селища ви беше зоната?

-В района на пловдивските села Гълъбово, Белащица, Брани поле. Полетът го изпълнявахме на 1200 метра височина. Нощта беше сравнително спокойна.

-Спокойна по отношение на метеорологията ли?

-Да, видимостта беше доста голяма. От района на зоната се виждаше осветлението на летището, КЦМ (Комбинатът за цветни метали), Асеновград. Изобщо видимост имаше и на земята почти на всички селища.
При един от завоите аз с бордния инженер майор Тодор Димитров, който също вече почина, видяхме нещо нехарактерно като летателен апарат в района на местността Копривките в Родопите ( много близко до Пловдив по права).

-Как така го видяхте, нали летите под перде?

-Пердето е само от лявата страна над командирската седалка, който полет изпълняваше Георги Димитров. След като го видяхме се разбрахме да свалим пердето и тримата да наблюдаваме този летателен апарат, който беше неестествен и нехарактерен за нашите очи. Понеже пред мен кабината беше открита, най-напред аз забелязах обекта, зад мене беше и бордният инженер майор Тодор Димитров. Открихме и лявата страна на кабината и вече и Георги Димитров да можеше да наблюдава. Коментирахме по вътрешното разговорно устройство, че това наистина е летяща чиния, която със сноп от силна светлина, който излизаше от долната й част, осветяваше поляната в района на Копривките.

-На какво разстояние беше от вас НЛО-то?

-На не повече от километър.

-Тоест виждали сте го много ясно. А на каква височина беше?

– Приличаше на чиния, на пумпал. По ръба на диска имаше продълговати светлини, които приличаха на светлините от стъклата на самолетите. Тази светлина беше по-слаба от лъча, който беше насочен към земята. От снопа се виждаше добре осветената поляна до Копривките. Висеше на не повече от 15-20 метра височина от повърхността.

-Значи НЛО фактически е висял над самата планина, а пък вие сте били над равнината. Колко голяма беше летящата чиния, съпоставете го с хеликоптер или с някакъв друг земен предмет?

–  Много по-голям от вертолет Ми-8 като диаметър – почти двойно. Ние бяхме по на север от него. В момента, в който се убедихме, че това действително е летяща чиния, направихме няколко пъти опит да го доближим.

-Докладвахте ли на Земята какво се случва?

-Докладвахме в командния пункт оттам казаха, че ще запуснат радиолокационни средства, за да могат евентуално да го засекат на екран.

-А наземният състав не го ли виждаше?

-Визуално имаше още хора, които летяха в момента и са го видели. А долу на Земята са излезли навън и са го наблюдавали. Направихме няколко опита да го доближим. Но с намаляване на разстоянието между вертолета и летящата чиния тя се отдалечаваше. След като се отправим към летището тя се връщаше на същото място, където я видяхме за първи път.

-Преследва ли ви по някакъв начин този обект?

-Не, не ни е преследвал.

-На колко метра от НЛО успяхте най-много да се доближите?

Мисля, че до към 500 метра. Повече не ни позволяваше. При последното доближаване ние му давахме сигнали с фара за кацане, който е много по-силен от рульожния. В един от моментите, когато се приближавахме към него, фарът изгоря. Според мен имаше и някакви колебания в магнитния компас.

-Какви?

-Ами колебания на стрелката все едно, че попадаме в някакво магнитно поле. Но повече от това разстояние не ни даде да се доближим. С изтичане на времето за полет в тази зона при последния опит намали височината и промени формата си и ми се стори, че стана като конус ниско над върховете – виждаха се върховете на боровете . Отлетя с голяма скорост в западна посока.

-А тази игра на котка и мишка – колко пъти се повтори?

– Три или четири пъти.

-Значи вие тръгвате към летището и то веднага се връща на същото място, където най-напред сте го видели?

-Такъв ми е споменът. Полетът в зона продължи 30 минути.

-Чисто физически усетихте ли нещо по-различно, забелязахте ли някаква агресивност?

-Агресивност не се прояви. При отдалечаването с непрекъснато увеличаваща се скорост на запад в района на Първенец летеше екипажът на Георги Найденов – старши лейтенант, който също го е видял. Видял го е и екипажът на Димитър Пенев Йонкински, който летеше по маршрут до Пазарджик.  Интересното беше, че на следващия ден прочетохме в пресата, че в района на София е наблюдаван НЛО в продължение на почти два часа.

Говорих и с наши колеги, които тогава също са изпълнявали нощни полети с хеликоптери в района на Стара Загора. Те казаха, че са наблюдавали нещо подобно с разлика от ден-два от нашата среща.

-Излиза, че в онзи октомври е имало нещо като десант от НЛО над България…

–––

Георги Радков Димитров е роден през 1949 г. Летял е във вертолетния полк в авиобаза Крумово край Пловдив до 1987 г. включително, след което напуска военната авиация. Има общ нальот от 3800 часа – изключително много на фона на намалените полети, които се извършват сега, натрупан от 15 години във въздуха като офицер и четири години като курсант. Офицер е от резерва.

Николай Георгиев Белев лети в същата авиобаза,  пенсионира се през 1986 г. като майор с нальот около 3600 часа. Минава през всички длъжности – от редови пилот до ръководител полети. Подполковник от резерва.

Интервюто взе Елена Емануилова

ОЧАКВАЙТЕ  II ЧАСТ НА ИНТЕРВЮТО – разказа на Георги Димитров с още много любопитни подробности.

(Visited 628 times, 1 visits today)

2 thoughts on “Български хеликоптерни пилоти преживяват среща с огромно НЛО (I част)

  1. Има ли вече продължение на интервюто?

  2. Да, и трите части са публикувани – вижте долу след края на първата част – би трябвало да ви излизат и останалите две части в рубриката „Подобни статии“ като линкове, които можете да отворите. Ако ли не – пуснете ги на търсачка – ще излязат. Но със сигурност първият вариант е по-удобен.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *