by 
Излезнах без разрешение от дома, за да помогна на децата. Това каза осмокласникът Марио, който тази седмица спаси живота на малко дете в скалното градче Белоградчик, пред БТВ.
Първото, което детенцето ми каза беше „Само не казвайте на родителите ми“. Сега всички ми се радват, поздравяват ме, родителите на детенцето ме почерпиха, но не се гордея много със себе си. Просто помогнах.
Аз имам четири братчета. Майка ми си е в Блегоградчик, а баща ми на село. Нямат възможност да ни гледат. Идват да ни виждат когато могат. Липсва ми майка ми. В приюта съм от 7 години и си го имам за дом. Аз искам да стана футболист, много съм добър.
Чух, че някъде зад гърба ми се вика за помощ, видях в далечината, че деца стоят на висока скала и махат с ръце, спомня си Марио за напрегнатия ден.
В началото си помислих, че може да се карат или са се сдърпали за нещо, но отидох по пътеката към Гъбите.
Когато стигнах до най-високата скала, децата плачеха. Шабан ми посочи скалата, където в процепа надолу е паднало братчето му Мишо.
Дръпнах децата назад, защото стояха на ръба, а беше мокро и можеше и те да паднат. Беше дълбоко, около 3-4 метра. Виждах детенцето как протяга ръка, за да се изкатери нагоре, но не можеше.
Той се спуска в пропастта и успява да достигне до издадено напред парче скала, а оттам скача при Мишо. Главата му беше сцепена, кървеше. Казах на детето да се качи на гърба ми, за да го изкача нагоре. Малко ми тежеше, но се хващах за камъните, за да имам опора.
Каза, че много го болят главата и гърбът. На няколко пъти ме попита – това сън ли е. С окървавеното дете на ръце спасителят стига до площада и виждайки жена, я моли да се обади в Спешния център. Марио обаче решава, че не бива да чака повече. Спира една кола и моли шофьора да откара в болницата Мишо.
Ръцете и дрехите ми бяха в кръв. Измих се на шадравана и се прибрах у нас, приключва разказа си Марио.