29/03/2024

И така: Какво се случва точно в 4,10? (II част)

Кандидатът на медицинските науки Владимир С. през февруари 1985 г. лично прегледал втория пилот на грузинския Ту-134. Ето какво разказва:

Аз тогава прохождах като ординатор в поликлиниката на гражданската авиация. В нашето отделение експертизите на леталния състав на Кабачников се изготвиха за две седмици. Той разказа, че екипажът е получил заповед от диспечера да летят към НЛО и веднага след обръщането на самолета  към него обектът отправил към тях ослепителен лъч.

Пилотът бил убеден, че всички те са пострадали именно от този лъч.
В заключенията на тбилиските медици ние прочетохме, че Кабачников е бил подложен на много силно електромагнитно въздействие.

Съвършено невероятна се оказала неговата кардиограма: обикновено тя е „зъбчата”, е при него била синусоидална, тоест приела формата на електромагнитните колебания. Приблизително така изглеждала и неговата енцефалограма. Ние насочихме пилота към Курчатовския институт, където бе открито, че той се явява източник на йонизиращо излъчване.

Благодарение на познати в Академията на науките Кабачников пробил и достигнал до висши инстанции. Той ми е разказвал, че  в един важен орган имало специален отдел по изучаване на извънземни цивилизации и там го регистрирали и водели на отчет. И в края на краищата му дали инвалидност като пострадал при изпълнение на своите служебни задължения, спомня си ординаторът.

У доктора останали копия от писмените обяснения на Юрий Кабачников

„Полетът се изпълняваше на дадения ни ешелон от 10.100 метра. Облачност нямаше. След влизането ни в зоната за управление на ръководството на въздушното движение в Минск при прослушване на разговорите с насрещния Ту-134 с диспечерите аз разбрах, че вдясно от себе си той наблюдава светещ обект, намиращ се по-високо. Диспечерът се обърна и към нас, но аз отговорих, че нищо не виждам. Но след 1-2 минути в посоченото от диспечера направление открихме светещ обект в ярко зелен цвят. Едновременно от върха на обекта  излизаха още два разширяващи се светлинни лъча с по-малка интензивност.

По указанията на диспечера самолетът ни тръгна към сближаване с обекта, който след 2-3 минути рязко зави наляво и се спря. Предният лъч се фокусира, а след това за кратко освети нашият самолет изключително ярко. След това лъчът рязко се върна отново във вертикално положение, разшири се до 10-15 градуса, отново се фокусира и бързо очерта на земята контур на правоъгълник, след което с резки зигзагообразни движения освети последователно цялата площ на този правоъгълник. Самолетът ни се намираше малко по-на север от селището Плещаница – на 70 км от Минск. Участъкът, осветен от обекта бе отдалечен на 25-35 км. – край град Борисов.

При разминаването ни с насрещния Т-134  обектът се намираше на същата височина и доколкото успявахме да го наблюдаваме следваше паралелно другия борд. Обектът се наблюдаваше до 5,10”.

Това не е легенда, а повод за размисъл

Най-главното ни откритие, което направихме при подготовката на този материал бе, че има множество авторитетни специалисти, които са убедени в съществуването на извънземни цивилизации и във визитите на НЛО на Земята. Ето някои свидетелства на хора, които не могат да бъдат отнесени към празнодумците:

Марина Попович, военен летец изпитател:

Аз съм напълно убедена в правдивостта на това, което пиша…Само през следвоенния период стотици хиляди хора в различни страни са наблюдавали НЛО. Еднотипни халюцинации? Масово психично разстройство? Съдейки по статистиката на психиатриите токова нещо просто няма! Обемът информация за НЛО, събран от научни организации и групи ентусиасти, е огромен. И е време държавата сериозно да го проучи.

Валерий Хайрюзов, бивш пилот от гражданската авиация, писател:

В нашия иркутски авиоотряд си спомняха как през 50-те години се разбил товарен самолет Ан-12. Преди катастрофата командирът съобщил на диспечера, че точно по курса му идва насрещен борд, макар на локаторите нищо да не се вижда. Екипажът се опитал да избегне сблъсъка с неизвестния обект, изгубил ориентация и се врязал в земята.

Светлана Омелченко, космонавт изследовател:

През 1989 г. се срещнах с Мурман Гвенетадзе , единственият, който не е пострадал  след срещата с НЛО на членове на грузинския екипаж на Ту-134. Той обяснява чудото на своето спасение с това, че стоял встрани, когато ослепителният лъч преминал през главата на командира, през ръцете на стюардесата и гърдите на втория пилот. Те тогава не мислили за опасност, просто искрено се възхищавали на невероятните маневри  на неземния летателен апарат.

Александър Акименков, летец изпитател:

През зимата на 1985 г. ние на Су-27 тренирахме изстрелване на ракети. На предната седалка в кабината съм аз, отзад – Виктор Афанасев, бъдещ космонавт. Извлякохме мишената в зададения район, но тя изведнъж изгуби управление и рухна на земята. И в този момент ръководителят на полета съобщава по радиото: „Над вас има обект с диаметър 600 метра. Действайте внимателно и набирайте височина!”

Ние остро се издигаме нагоре на 10, на 15, 20 хиляди метра и през цялото време чувстваме, че обектът е до нас. След това завихме и отидохме в базата – по-далече от опасността.

One thought on “И така: Какво се случва точно в 4,10? (II част)

  1. НЛО-имало ги е,има ги и ще ги има,защото твърдо съм убедена /от това,което съм чела за тях/,че не сме сами във Вселената.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *