Десет много разпространени грешки в отношенията помежду ни

Отношенията между хората могат да бъдат всякакви – любовни, съпружески, между родители и деца, приятелски и делови. Ние допускаме във всички тях едни и същи обидни грешки. Какви са те според психолозите?

1. Ориентация по стереотипи. Мечтаейки за добри взаимоотношения ние често не търсим човека, личността, а черти. „Мъжът е длъжен да бъде целеустремен и амбициозен”, „жената е длъжна да бъде нежна и изцяло посветена на семейството”. В резултат ние не сме готови да приемем конкретния човек такъв, какъвто е, да се примиряваме с неговите „недостатъци” или „слабости”.

2. Илюзии, нереални очаквания. Във всички взаимоотношения – и на първо място любовните, ние често привнасяме свои надежди и фантазии. Рисуваме си картини на прекрасно бъдеще, приписваме на любимия човек идеални черти. Ние го вписваме в своя живот дори, когато той нищо не ни е обещавал. Зад тези очаквания пропада реалният човек. Ние копнеем по собствените си мечти, а този, който на практика стои пред нас и това, на което е способен – не виждаме.

3. Завишени изисквания. Когато вече сме вписали в своя живот появилия се на хоризонта принц или принцеса, измислили сме имената на бъдещите деца, планирали сме всичко, възникват редица взаимни претенции: „ А ако не правиш това, което аз очаквам?” – „ти си мъж, ти си длъжен”, „ти си жена, ти си длъжна”.

4. Желание да превъзпиташ другия. Ти си изхабен, а ти не си домакиня, промени се. Откажи се от хобито си, напусни работата си, отслабни, смени си прическата – списъкът от изисквания е неизчерпаем. Не бива да се променя другият човек. Няма да се получи. Ще стане само, ако той самият е поискал да се промени.

5. Опити за доминиране във взаимоотношенията. Може ли това да се разгледа в началото на взаимоотношенията? Може, казват психолозите. Не си създавайте грижи, не се оплитайте в отношения преди да опознаете човека. Гледайте не само това, как той се отнася към вас, но и как се отнася към другите хора (родители, приятели, колеги, към своите бивши) и какво говорят за него.

6. Изгубвате себе си във взаимоотношенията. Готовността да се разтворите в любимия човек, да изпълнявате всичките му желания, постоянно да се приспособявате, да отстъпвате, да жертвате себе си. А дълбоко в душата си да очаквате признание за направените жертви, да чакате благодарност, и преданост, същата самоотверженост или макар илюзорното: „все някога той/тя ще разбере.

7. Нарушения в общуването. Вместо открити и безопасни взаимодействия, ясни и конкретни молби, спокойно обсъждане на желанията, отразяване на собствените чувства и търсене на компромиси, звучи критика, претенции и взаимни обвинения. Когато се слушат, но не чуват, когато нещо не е както трябва, когато се тряскат врати, оттеглят се, мълчат. Или си мислят: Той/тя е длъжен/а да се досети какво искам.

8. Игрички. Води си списък с покорените, а след това – разбити сърца. Изтощителното ”навярно не си подхождаме”, аз ще му отказвам, нека тича след мен и симетричното на това – колкото по-малко обичаме жените толкова по-лесно им се харесваме… Веднага се освободете от илюзията, че някога игричките ще прераснат в здрави, партньорски отношения. Там, където няма уважение в началото, няма да го има никога.

9. Стремеж да се представяш за такъв, какъвто не си. Ако не можем да бъдем себе си, истински, може би е нужно нещо да променим в усещането и възприемането си за света, както и в своята самооценка.

10. И най-най-главната грешка – да се страхуваме. Да се боим да проявяваме себе си, да се страхуваме от близостта или обратно – от самотата, да се страхуваме да не изберем не когото трябва.

Всъщност всяка грешка е ценен опит и е необходимо да й признаваме правата, защото именно грешките ни помагат да научим нещо ново.