by 
Денят на народните будители е посветен на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение съхранили духовните ценности и морал на българската нация през вековете.
Сред тях са Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. През 1945 г. е забранен.
Честването му се възстановява със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-ото Народно събрание на 28 октомври 1992 г., когато е обявен официално за Ден на народните будители и неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Традиционен ритуал по издигане на националния флаг и тържествена смяна на почетния гвардейски караул ще се проведат от 12.00 часа в присъствието на президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.
Маргарита Попова ще открие в 11.00 часа в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ изложбата „Софроний Врачански. Мъжество, мъдрост, правда и чистота“. Между „История Славянобългарска“ и „Неделник“.
Изложбата е част от Националния план за отбелязването на 250-годишнината от написването на История славянобългарска.
