03/06/2020

ПОЧИНА ПАТРИАРХ МАКСИМ

Патриарх Максим е починал тази нощ в 3,50 часа, научи Стандарт Нюз от неофициални източници.

Преди седмица негово светейшество навърши 98 години. Последните седмици от живота си той прекара в болница „Лозенец“. Там се поклони пред чудотворното копие на иконата „Достойно есть“, което пристигна у нас от Атон на 27 октомври.

Предстои новината за смъртта му да бъде обявена официално, да се насрочи поклонение, да се уведомят православните патриарси и властите. Предполага се, че в завещанието си дядо Максим е посочил къде да бъде погребан.

Днес митрополитите трябва да се съберат на извънредно заседание, на което да определят и.д. ръководител на Църквата, както и и.д софийски владика до избора на нов титуляр.

Марин Минков, както е светското име на Максим, е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. Още когато е на 12 г. родителите му го дават за послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село.

От 1929 до 1935 г. учи в Софийската духовна семинария, която завършва с отличие. През следващите три години Марин е певец и деловодител при храма „Успение Богородично“ в Русе. От есента на 1938 до 1942 г. изучава богословие в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, като през ваканциите е певец, билиотекар и проповедник в Троянската света обител.

На 13 декември 1941 г., през последната година на обучението си, приема в параклиса на Богословския факултет монашески постриг с името Максим, от Ловчанския митрополит Филарет и под духовното старчество на тогавашния игумен на Рилския манастир архимандрит Натанаил. Седмица по-късно в храма на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ е ръкоположен в йеродяконски чин от Врачанския митрополит Паисий.

След кратко служене като митрополитски дякон и проповедник в Ловчанска епархия, е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария. На тази длъжност йеродякон Максим е близо пет години – от 1942 до лятото на 1947 г. Междувременно, на 14 май 1944 г., в Черепишкия манастир „Успение Богородично“ е ръкоположен в йеромонашески чин от Врачанския митрополит Паисий.

На 12 юли 1947 г. по решение на Светия Синод е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.

От 1 септември 1947 до 1 май 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, след което (до 1955 г.) е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България от 15 юли 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св.Синод, като междувременно е и председател на редакционната колегия на Синодалното издателство на Българската православна църква (от 1957 до 1960 г.).

Хиротонисан е в епископски сан с титлата „Браницки“ на 30 декември 1956 г. в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 30 октомври 1960 г. е избран, а на 20 ноември е канонически утвърден за Ловчански митрополит.

След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. митрополит Максим става наместник-председател на Св. Синод.

На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие го провъзгласява за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. На интронизацията му присъстват глави и представители на всички поместни православни църкви.

През 90-те години на миналия век легитимността на избора на патриарх Максим е поставена под съмнение, което довежда до разкол в Църквата и създаване на втори синод на митрополит Пимен и митрополит Инокентий. През 1998 г. обаче на Всеправославен събор в София главите на всички православни църкви потвърждават каноничния избор на патриарх Максим и призовават духовниците, които го оспорват, да се покаят. С приемането на нов Закон за вероизповеданията през декември 2002 г. държавата прекратява намесата в делата на БПЦ и потвърждава каноничността и легитимността на патриарх Максим.

http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/patriarh_maksim_pochina-167823.html

(Visited 65 times, 1 visits today)

5 thoughts on “ПОЧИНА ПАТРИАРХ МАКСИМ

  1. Умрял е в събота на задушница, но са го криели! Защо ли?

  2. В пазарджишката циганска махала има едни хора с бради и нито един от тях не е агент на Комунискическата Държавна Сигурност. Но 11 от членовете на Светия Синод са агенти на Комунискическата Държавна Сигурност, а останалите са агенти на Комитет Государственньi Безопасности. Приликата между Пазарджешкия „синод” и Софийския сенод е, че и двете формирования са АНТИБЪЛГАРСКИ и са АНТИХРИСТИЯНСКИ.

  3. Когато един ден се изправим пред Създателя, единственото, което ще ни пита е „Какво направи за другите хора, през този си живот“. Той няма да те пита, колко свещи си запалил и колко пъти си се прекръстил. Няма да те пита, какво образование имаше или какви постижения си постигнал.
    Само това, което е в сърцето е от значение. Другото е его и суета.
    Какво ли е останало в сърцето на агент от ДС?

  4. 11 владици са били агенти на ДС. За патриарх Максим няма нищо категорично черно на бяло. Само Господ знае каква е истината за него, защото имаше и съмнения, но може би повече по силата на логиката, а не по силата на доказателствата. Едно е ясно – без Божията воля той нямаше да е начело на Българската православна църква.И то – толкова дълго време. Ако е съгрешил в тази и в други посоки – сега се отчита пред когото трябва. И Той ще отсъди според делата му. Да се молим обаче някой от тези 11 да не оглави православието в България. Но има и един фанатик , когото Златният телец силно влече – пловдивският митрополит Николай. Той не е бил агент на ДС, но Господи – пази Българската православна църкква от него и от такива като него. Иначе наистина надежда всяка за този – както се оказа завистлив и груб, вечно мрънкащ български народ, който не се радва на нищо светло, на ничий чужд успех, а само завижда – няма да има.

  5. Не е важно кой какви грешки е направил,важно е само покаянието. Да не съдим, защото и ние самите сме за осъждане, всеки си знае греховете. И в този смисъл дядо Максим беше смирен човек, а митрополитите, макар и минали през изкушения и те са станали смирени. Да не ги съдим, защото правим грях, тъй като, ако наистина са сгрешили и са се покаяли, Господ сигурно им е простил. Тогава ние кои сме, че да продължаваме да говорим.Да се смирим малко и ние.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *