03/06/2020

Плакахме от радост на 10-и ноември! А сега сме тъжни като клошари

„В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А  в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни!“

Конфуций, 551-479 г. преди новата ера

Взрив от възторг, равен по силата на космическия, от който се ражда цялата Вселена. Такава беше всеобщата експлозия на радост в България на 10 ноември 1989 г.

И не само на тази дата, и не само в първите седмици след като несменяемият бай Тошо все пак се оказа сменен. Хиляди плакаха, на площада пред „Свети Александър Невски”. А останалите, които бяха далече от София, си бършеха сълзите пред телевизорите, когато милиони за първи път прегракваха, докато викаха: свобода и демокрация! И когато Гена Димитрова пя „Мила родино” по начин, заради който можеш да се разплачеш и повече от 20 години по-късно.

На следващите митинги хората зарязваха работа и домове и заминаваха за София, за да могат да викат на воля сладките думи Свобода и Демокрация. Същото ставаше и в другите големи градове. И не просто ги викаха – тези думи бяха станали част от естеството ни, те бяха витамините във въздуха, те бяха допингът, които вдишвахме заедно с кислорода след 45 мършави години.

Вярвахме, че се слага завинаги край на ограбването на хората, които трябваше да построят фалшивия комунизъм с цената на десетилетия унизителна мизерия. Вярвахме, че най-сетне трудът на умните и можещите ще бъде забелязан, а не мачкан както преди, и те ще си получат заслуженото. И ще направят България Швейцария на Балканите. Не стана…

И сега интригантите, Остап Бендеровците, некадърните, живеят по-добре от кадърните. И сега от политика в България се забогатява, докато в някои стари демокрации да си политик съвсем не е най-доходоносната работа. И сега, също както при социализма „за кокошка – няма прошка, за милиони – няма закони”.

Защо в България истинската промяна не се състоя? Причината май ще се окаже проста: защото я направиха децата на дъртата комунистическа номенклатура. А те я направиха,  защото вятърът на промяната в Европа беше станал ураганен и ако тръгнеха срещу него, щяха да бъдат пометени, но наистина. Не както сега – на ужким.

Направиха я, за да продължат да изгребват каймака на брутния вътрешен продукт на държавата за себе си. Пък и бяха добре подготвени – децата на дъртата номенклатура учеха без конкурси в елитните езикови гимназии, докато повечето от останалите не можеха да припарят дори до оградите на тези училища. Те учеха в най-добрите задгранични университети. Другите знаеха, че това може да им се случи в някой следващ живот. Въобще – бяха подготвени. И знаеха какво и как да направят.

И как само манипулираха обществото – чрез нечестни закони, чрез купени избори. И какво ми се правят на ощипани моми сега – за търговията в чудовищни размери на последните парламентарни избори става дума. Че това е практика от зората на българската псевдо демокрация. Съвсем в началото бяха кебапчетата и биричката, много скоро след това дойде и кешът. Който трябваше, добре го знаеше и се възползваше от тарифата на съответната година.

Един факт: През 1993 г. на парламентарните избори коалицията на покойния вече д-р Петър Дертлиев спечели 1 МИЛИОН и 300 ХИЛЯДИ гласове. И НЕ УСПЯ ДА ВКАРА НИТО ЕДИН ДЕПУТАТ В ПАРЛАМЕНТА.

Коментарът е повече от излишен.

Разбира се, някои неща станаха: например при Тато ако си роден на село и ако някой партиен велможа не благоволи да ти позволи да живееш в града – на село си умираш. Няма значение какво образование имаш и къде можеш да се реализираш. Кой да живее в Пловдив, София и т.н., решаваше партията майка. Падна Берлинската стена, която опасваше България и която не позволяваше да отскочиш дори до Одрин или Скопие. Друг е въпросът, че поради бедност, тази стена сега е по-висока за много българи, отколкото преди. Падна политическата цензура в медиите, но това не е никакъв повод за радост, защото тя беше заменена с икономическа цензура – също толкова безмилостна като предишната.

Падна унизителният ергенски данък. Затова пък сега ти съдират кожите по други законни начини – примерно плащаш си здравните осигуровки, но се пиши умрял, ако имаш сериозен здравословен проблем, а джобовете ти са празни. Бачкаш до отмала, а при двама работещи в едно домакинство, не можеш да си покриваш сметките за парно и вода.

И тогава и сега контрастът между бедните и богатите беше очевиден, сега само дето е по-драстичен. Ако не бяха китайските стоки досега в демокрацията милиони българи щяха да изглеждат като клошари…

Ето затова 1 милион българи вече живеят и работят зад граница – явно по света има и капитализъм и с по-човешко лице. Скоро ще станат и два милиона. И така нататък, и така нататък…

И каква стана тя  години по-късно? От роби на социалиЪма се превърнахме в роби на капиталиЪма. Няма демокрация в България. Всичко е псевдо. Има виновни за това и то не един. От едната страна са алчните и  подкупни политици и управници, които не знаят насита. От другата страна – народът. Българите наистина сме овце. А в същото време не можем да работим в екип – колективно не сме способни да направим нищо свястно.

Хак да ни е…

Автор: Елена Емануилова

(Visited 160 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *