by 
200 000 лева не са малко пари. Ако ги спечелиш без много труд, а с повечко късмет изглеждат още повече. Кой не иска да спечели лесни пари? Особено щом утре се теглят близо 5,5 млн. в тото „6 от 49“. Народът казва – лесно изкарани пари още по-лесно се харчат. Но всяко правило си има и изключение, доказа го не кой да е, а пастор от Горна Оряховица. На 15 януари 2012 г. Христо Благинов спечели джакпота, но не го пръсна за удоволствия, а го раздели с бедните.
Мечтаната от всеки шестица от тотото идва само ако човек е готов за нея и има идея за какво ще я похарчи. Поне така става с пастора Христо. Уцелва числата – 4, 9, 21, 27, 38, 46, когато най-много му трябват, за да осъществи проекта на живота си. 208 000 лв., с които да построи два молитвени храма – в Долна Оряховица и Джулюница. Както и да купи стар имот на гърба на Евангелската църква в Горна Оряховица, на чието място да вдигне социален център за бедни и бездомници.
Христо Благинов разказва, че като се отдал на вярата през 1981 г., дал обет да не играе тото – за да не се изкушава от парите. Точно 30 г. по-късно обаче – в края на 2011 г., печелишвата комбинация, с която навремето пробвал късмета си, изплувала в главата му. Дълго време се колебаел дали да пусне фиш. Преровил евангелските книги и се успокоил – тото не е хазарт. Затова решил да следва знаците и да пусне няколко фиша в различни тиражи. Много скоро 6-те заветни числа му донесли печалбата на 15 януари 2012 г. „Онемях, когато видях, че точно моите числа са изтеглени“, спомня си Благинов. Шокът е толкова голям, че цели 24 ч не казва на никого, че е ударил шестица.
„Благодарен съм, че шестицата беше най-малко платена от всички, които по-късно излязоха. Следващите бяха с милиони. Благодарен съм, че милионите не се паднаха на мен“, споделя сега Благинов. И сега пасторът живее скромно в железничарския град и не обича да говори за джакпота.
„Първото нещо, което решихме, бе не дали, а каква сума да отделим. Ами – половината!“, спомня си пасторът. След като взема парите, Христо веднага купува имота до Петдесятната църква. Мястото, което избрал, не е случайно. Някога земята, върху която са църквата и бъдещият приют, била на богат горнооряхвчанин. Преди да умре, мъжът го разделил – поравно между синовете си. Всеки го препродал, земята се разкъсала, но сега пасторът пак я събира в едно.
От навечерието на Рождество до края на април в приюта храна и топлина намират по 10-12 души дневно. Постоянно там намират покрив 7-8 души, останали на улицата. Приютяват и бивши затворници, които при престоя си зад решетките са загубили домовете и връзката с близките си. „Осигуряваме им дрехи, място, на което да се изкъпят“, обяснява координаторът на проекта Стоян Стоянов. Признава, че с пастора имат амбицията да приемат под покрива си и деца в риск.
В момента в приюта няма хора, но тече подготовка за наближаващата зима. Двете стаи с по 4 двойни легла ще посрещат бездомници през зимата. За тях Благинов е осигурил баня, телевизор и храна. За да ги научи на навици и хигиена, пасторът кара питомците си сами да мият посудата след ядене. За готвенето идват доброволци от църквата, но въпросът с провизиите е критичен. Даренията не са много. Последното – тенджера, дошло преди ден-два. В момента в склада има и няколко пакета макарони и брашно. Местни бизнесмени пък вече обещали да дарят хляб и месо за следващите месеци.
Другата тревога на пастор Благинов е, че няма как да даде на клетниците работа. Но поне им помага в търсенето. Придружава ги и когато тръгнат да си вадят документи. Но не им бута евангелистки книги в ръцете. „Никого не караме насила да чете и да слуша проповеди. Това нещо не става насила, ако човек поиска, може сам да ни намери, но не и ние да го караме“, казва Стоян Стоянов.
