by 
Д-р Абън Александър, който дълго време преподава в Харвард, и успява да си спечели репутацията на отличен неврохирург, откакто се помни счита себе си за християнин, никога не е вярвал в съществуването на живот след смъртта, а дори е съчувствал на тези, които вярват, че някъде там има Бог, които ни обича безусловно.
“Като неврохирург, аз не вярвах във феномена ” опит извън тялото”. Израснах в научна среда, син съм на неврохирург. Следвайки пътя на баща ми станах академик и неврохирург, преподавах в Медицинския университет на Харвард. Добре разбирам какво става с мозъка, когато хората са на границата на смъртта като винаги съм вярвал, че има научно обяснение за пътуванията извън тялото, които описват хората, по чудо избегнали смъртта “.
Но всичко се променя след като той самият през 2008 г. изпада в кома. Именно тогава, когато Александър седмица се намира между живота и смъртта, а кората на главния му мозък, която отговаря за мислите и емоциите, престава да функционира, той, по собствените му думи, сам прави пътуване в друг свят, и по-специално, в Рая.
“Според медицинското разбиране за мозъка и ума да си представим, че аз по времето на комата съм се намирал в ограничено съзнание, а не това , че съм направил много ярко и конкретно пътуване, е просто невъзможно – каза неврохирургът -. Няма научно обяснение, че въпреки факта, че тялото е в кома, а кората на мозъка ми е изключена, мозъкът сам да продължи да работи и в действителност да е отишъл в друга, много по-голяма Вселена – измерение, за съществуването на които аз никога не съм подозирал. ”
Лекарят казва, че по принцип мистичното измерение, което той е посетил, прилича на многобройни описания на преживели клинична смърт или други гранични състояния. Според него това е буквално нов свят, в който ние сме много повече от това , което са телата и мозъците ни, и където смъртта – не е краят на съзнателно съществуване, а само част от безкрайно пътуване.
Лекарят успява да опише този прекрасен свят. Той казва, че пътуването му започнало в момента, когато той се рее някъде в облаците и скоро видял “прозрачни, блестящи същества, които летят в небето и оставят след себе си дълги, подобно на линии следи.” Тези невероятни същества издавали удивителни звуци като прекрасна песен, и както му се сторило, така че те изразявали своята радост и благодат. Въпреки това, нито с птици, нито с ангелите Александър не ги сравнява – те са твърде различни от всичко, съществуващо на нашата планета. Това бяха някакви висши същества.
Едно от тези същества – непозната млада жена – идва при него и му става водач из загадъчната вселена. При това външността на красивата си спътница Александър запомня подробно – тя има тъмни сини очи, сплетена златисто-кафява коса и високи скули. Дрехите и били семпли, но красиви и ярки – бледо синьо, тъмно синьо и цвят праскова.
С нея, както и с други подобни същества, неврохирургът общува без думи – съобщенията сякаш минавали през него и приличали на вятъра. Той дори цитира думите на мистичната жена: “Вие няма за какво да се страхувате, няма нищо, което можете да направите грешно, казала тя. – Ние ще ви покажем много неща тук, но в крайна сметка ще се върнете обратно.”
Постепенно жената завела лекаря в “огромна пустота, където беше напълно тъмно, но сякаш там бе безкрайността и беше много приятно.” Сега Александър вярва, че тази пустота e била Божия дом.
Скоро мъжът се събудил. Сега обаче, изпитвайки върху себе си пътуването в отвъдния свят, той е не бърза да споделя опита си с колегите. Но вече намира утеха в църквата. Лекарят е написал книгата “Пътуването на неврохирурга в отвъдното”, която трябва да бъде публикувана в края на октомври.
“Както и преди аз съм лекар, и съм човек на науката – обобщава Александър – Но на по-дълбоко ниво, аз съм много по-различен от човека, който бях преди, защото видях картината на тази нова реалност.”
newsru.com
Яко, яко…. но нищо ново, като цяло. Иначе хората си пишат и продават, пишат и продават….никой не иска да копае с мотиката ;)