by 
14 семейства от злощастното село Бисер, удавено заради абсолютно безхаберие и престъпна безотговорност, остават без жилища през идващата зима.
Ако вземе човек една най-проста елка ще са му нужни само няколко секунди, за да си направи една много елементарна сметка. Три милиона получи селото от дарения. Към настоящия момент са построени 30 къщи по 75 хл. лева всяка. Като се умножат 30 къщи по 75 хиляди сумата е равна на 2 250 000 лева. Иначе казано, даренията би трябвало да стигнат и за останалите без покрив.
Мирише ли ви? На гнило, на тиня, на мръсно?
За толкова месеци с толкова средства не беше решен проблемът на едно малко селце. А ние наивно се надяваме да потръгнат нещата в държавата.
Няма нужда човек да е със способностите на Ванга, за да прозре какво ги чака тези хорица: с години, а може би и за цял живот да си останат да живеят във фургоните. Така, както се случи с някои от останалатите без дом семейства след наводнените през 2005 г. в Пловдивско села.
Не случайно в България има поговорка: Временното е най-постоянното.
Чака ги и още нещо – лошото не идва само: вероятно хората от Бисер вече са разделени на два враждуващи и мразещи се лагера.
Спомняте ли си как разни институции си прехвърляха топката едни други, за да не признаят кой е всъщност престъпникът собственик на язовира със скъсаната стена? Язовир, за чиято опасна дига са подавани сигнали, но никой не им е обръщал внимание? Спомняте ли си поне някой – ако не осъден, да е наказан административно за ужаса, който причини, за хората, които погуби? Не, нали?
В тази държава на това се разчита – тумба-лумба три дни, а после забрава. В това число и на виновните.
Дори някой умишлено да затрие България – бъдете сигурни, виновни пак няма да има…
Остава една светулка надежда: просто времето на строителите да не им е стигнало и тези 14 къщи все пак да бъдат вдигнати. Но опитът ни подсказва на друго.
Автор: Елена Емануилова
