07/04/2020

Учени: Случаите на ненормални жеги са скочили десет пъти

Увеличението на ненормалните горещини през лятото са пряко свързани с глобалното затопляне.

Ако преди половин век горещите вълни за обхващали само 1 на сто от повърхността на сушата, сега те поразяват до 10 %, пишат Джеймс Хансен (James Hansen) и неговите колеги от Института за космически изследвания „Годард“ (GISS) при НАСА в статия, която ще бъде публикувана в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.

Метеоролозите и климатолозите преди коментираха внимателно  възможната връзка между изменението на климата и случаите на екстремални жеги. Британски и холандски учени в статия, публикувана в списание Geophysical Research Letters през февруари 2012 г. заявяват, че аномално горещото време в европейска Русия през лятото на 2010 г. е свързано с естествени причини, макар изменението на климата да е увеличило три пъти тази вероятност.

Групата на Хансен е използвала данни за летните температури от 1951 до 1980 г. като базови и ги е сравнила със съвременните данни. Резултатите от анализа показали, че е настъпило съществено разширение на диапазона на аномалиите по посока на затоплянето.

„Летата, които по мерките на климатолозите в периода 1951-1980 г. са отнасяни в категорията хладни, през този период са регистрирани в около една трета от случаите. Сега хладните лета са фиксирани едва в 10 на сто от случаите като в същото време горещите летни сезони са се увеличили от 33 на 75 %“, пишат учените.

Но най-важните изменения са настъпили с появата на ново направление в аномалиите – екстремално горещи периоди, топли вълни, при които средната температура значително превишава климатичните норми.

„Такива екстремални периоди практически отсъстват в базовия период. Те са покривали само няколко десети процента от повърхността на сушата. Но през последните години такива горещи вълни се наблюдават на 10 % от сушата“, се казва в статията.

Метеоролозите, пишат учените, са склонни да отхвърлят глобалното затопляне като причина за екстремалните жеги. Горещото руско лято от 2010 г. те обясняват с блокиращи антициклони, а жегата в Тексас през 2011 г. – с въздействието на феномена Ла Ниня в Тихи океан.

„Но блокиращи антициклони и Ла Ниня ги е имало винаги, докато обширните области с ектремални температури се появяват само заедно с глобалното затопляне. Днешните аномалии са резултат от натрупването на определени метеорологични ситуации и глобалното затопляне“, заявяват учените.

В статията се подчертава, че по-горещото време може да доведе не само до засушаване, но и до значително по-силни дъждове  и да увеличи риска от наводнения. Освен това топлите зими пък могат да доведат до гибелта на горите заради размножаването на вредители.

Хансен и неговите колеги заявяват, че е необходимо възможно най-скоро да се предприемат мерки за съкращаване на изхвърлянето в атмосферата на въглероден двуокис, за да се ограничи ръстът на средните температури.

Докато чакаме обаче природата сама да се справи с този все по-страшен проблем, България днес трябва да преживее поредните 40-градусови жеги.

(Visited 86 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *