by 
Самоходната изследователска лаборатория „Кюриосити“ на НАСА кацна на Марс в падина, известна като кратера Гейл, в 8,31 ч. българско време.
„Приземяване: потвърдено“, заяви служител от контролната станция в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Пасадена, Калифорния. „Имаме крака на Марс. О, Господи“, възкликна той.
На огромни екрани в Ню Йорк НАСА излъчи в реално време кацането и радостта на екипа, събран в центъра за управление на полетите. Още подробности в сайта на НАСА – вижте тук.
Сигналът, потвърдил, че „Кюриосити“ (любопитство – превод от английски) е в безопасност на повърхността, бе изпратен до Земята от сателита Одисей, който обикаля в орбитата на „Червената планета“. Веднага след приземяването, най-високотехнологичният марсоход, построен някога, започна да изпраща снимки от повърхността на планетата.
Марсоходът навлезе в атмосферата минути след 8 часа. Свръхзвуковият парашут, който насочва лабораторията към повърхността на Марс, се отвори 254 секунди след навлизането в атмосферата на височина 11 километра. Той се движеше със скорост 405 метра в секунда.
Тъй като марсоходът е твърде тежък (близо тон), бе използвана рискова стратегия, която накара мнозина да повдигнат вежди. Апаратът бе снижен към повърхността с кабели от летяща платформа, функционираща като въздушен кран.
Използвани бяха серия автоматизирани маневри, за да се намали скоростта на от първоначалните 20 000 км в час при навлизане в атмосферата до по-малко от 1 метър в секунда преди кацането, предаде Би Би Си.
По пътя си марсоходът се освободи от скоростните ракети, топлинния си щит и външната „черупка“, след което се спусна на повърхността на Марс подобно
на паяк от паяжина.
Полетът на марсохода продължи повече от 8 месеца.
Предвижда се мисията му, определена като една най-трудните в историята на човечеството, да продължи две земни години. Тя трябва да даде отговор на въпроса дали някога е имало микробен живот на Червената планета.
Вестник „Дейли Телеграф” цитира по-рано ръководителя на програмата за изследване на Марс Дък Маккисчън, който отбелязва: „Ако марсоходът се приземи успешно и от него започне да постъпва информация на Земята, ще има възможност да направим нечувани научни открития“.
Първата част на мисията, която струва 2,5 милиарда долара, е изключително сложна и представлява серия от маневри за плавно спускане на товара на повърхността на Червената планета.
„Трябваше да спуснем на Червената планета апарат с размерите на малък компактен автомобил, натоварен с цял камион инструменти“, каза директорът
на марсианската програма Дъг Маккъзишън.
Марсоходът е оборудван с различни нови инструменти, съобщи БТА. С помощта на две високотехнологични камери „Кюриосити“ ще може да снима триизмерни и панорамни изображения. Роувърът е въоръжен и с лазер, който ще може да насочва към скалите, за да определя химичния им състав.
„Кюриосити“ ще изучава заобикалящата го среда и с помощта на 2-метрова роботизирана ръка и ще извлича проби от вътрешността на скалите със специална сонда. Подобно на предшествениците си, марсоходът е оборудван с редица инструменти за анализ на пробите.
Основната цел на марсохода е кратерът Гейл. Изследването му отбелязва прехода от търсенето на вода към търсенето на други елементи, необходими за възникването на живот, като например водород. „Кюриосити“ освен това ще изследва минералите на повърхността на Марс. Анализирайки данните,
учените ще добият представа какви са били условията на Червената
планета преди милиони години.
Специалистите смятат, че кратерът Гейл се е образувал преди 3,5-3,8 милиарда години, когато Земята, Марс и останалите планети от вътрешната част на Слънчевата система редовно са били обстрелвани от метеорити.
Най-интригуващата характеристика на кратера не е басейнът му с диаметър 154 километра, а високият около 5 километра хълм, издигащ се от дъното му. Според учените възвишението в центъра на басейна представлява наслоени останки от седимента, запълвал някога кратера.
С течение на времето и под въздействието на процес, който не е добре изяснен, седиментът е отнесен и на негово място е останало възвишението Шарп. Учените се надяват, че именно то ще разкрие геоложката история на Марс – нещо, което не може да направи никоя подобна формация на Земята. „Кюриосити“ кацна в основата на възвишението.
Мисията на „Кюриосити“ е изградена върху опита от работата с предишни роувъри. Сред тях е „Опортюнити“ – единият от двойката марсоходи-близнаци, който все още функционира на Червената планета – години след края на първоначалната му мисия.
Президентът на САЩ Барак Обама приветства успешното приземяване на космическия апарат, предаде АФП, цитирана от „Фокус“.
„Успешното приземяване на „Кюриосити” – най-усъвършенстваната изследователска лаборатория, достигала до друга планета, е безпрецедентен успех на технологиите. Това е повод за национална гордост, който ще остане далече в бъдещето”, се посочва в изявление на американския президент.
