by 
Слушайки аргументите на нашите политици, на бизнес елита ни и по-голямата част от журналистите във връзка с европейската икономическа криза и пакта за спасяване на еврото, имам чувството, че се намирам сред пълно и всеобхватно умопомрачение.
Опитват се да ни обяснят, че за нас ще бъде полезно да обеднеем, за да изплатим чужди дългове. Че е проява на солидарност, ако естонската държава и данъкоплатците й се издуят от дългове, изплащайки задължения на по-богати от нас държави и народи (така бедняци ще станат и нашите деца, които ще трябва да изплащат тези дългове).
Представители на правителство най-безсрамно ругаят обществеността за това, че настоява да се зачитат законодателните процедури и да се придържаме към принципите, установени по демократичен път.
Финансовият министър Юрген Лиги дори не може да скрие презрението си към демокрацията, твърдейки че тя
представлява заплаха за световната икономика и еврото
Ако някога се окажем без демокрацията или икономическия растеж, кое според вас ще е по-лесно да се върне? А и как стои въпросът с независимостта?
Това, което в момента става в Естония и Европа, е системно унищожаване на свободата на народа и независимостта на държавата от страна на корумпираните елити. Ставаме свидетели на кулминацията на определени процеси, които са подготвени и препоръчвани отдавна. Те могат да бъдат назовани с фразата „Създаване на Съединени щати на Европа“. Но още по-точно е да се каже, че се извършва заробване на европейските народи като постоянен обект на ограбване от страна на големите международни корпорации (най-вече от банките, но не само от тях).
Властта се превърна едновременно в удължена ръка на тези корпорации и в псевдодемократична фасада. Само, ако обичате, не наричайте тези корпорации „капитализъм“. Капитализмът няма нищо общо с тях.
Ясно е, че такива неща не стават без подкрепата на местните елити. За целта националните икономики станаха зависими или бяха унищожени най-вече по пътя на тънки комбинации от субсидии и регулации – и Естония в това отношение е най-ярък пример.
По такъв начин бе въвлечена и местната власт, която обвързва както своето бъдеще, така и оставането в управлението не с получаване на подкрепата от своя народ, а с разбирането, че източникът на властта и привилегиите се явява Брюксел.
Президентът на ЕС Херман ван Ромпой не крие проблема на братството си – национализма в Евросъюза. Защото Съединените европейски щати могат да бъдат създадени само ако бъдат ликвидирани националните държави, защото тези държави имат сформирани механизми за легитимност на властта и национален елит, който винаги е знаел, че личните му интереси са свързани с интересите на народа и държавата му. Националните елити никога не биха допуснали да бъдат наложени на народите им такива договори като Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) или Европейския стабилизационен механизъм (ESM).
Но мислещи по този начин елити няма почти никъде. Разбира се, тук-там това се оценява като прогрес, но цената на такъв тип прогрес
е обедняването на народите през идните десетилетия,
ако те не се надигнат, възприемайки като врагове сегашните правителства, представляващи корпорациите.
В този светлина не е за учудване, че най-безропотно или дори най-вдъхновено в пещта за топене ще отидат онези народи, които съвсем наскоро се спасиха от чудовищната и задушаваща висша власт. В тези държави националният елит бе унищожен като цяло преди това. И властта в тях се осъществява от лакеи, а не от хора, които са загрижени за своя народ, които чувстват какво се изисква от държавата.
На нас грамотно и авторитетно ни говорят за банков съюз, фискален съюз, европейски облигации, изравняване на бюджетите или разпределение на дълговете. Всичко това обаче е част от един и същ проект. Става дума за опит всички народи в Европа да бъдат принудени да плащат повече пари на тесен кръг хора. Да бъдат накарани да плащат без възможността да гласуват срещу такава политика и да се надигнат срещу такава система. Целта е да ни накарат да плащаме, за да може малък международен елит, в който влизат и политици, да живее разкошно до края на живота си, без да носи никаква отговорност или задължение да се отчита за луксозния си живот, който ще е за сметка на широките маси.
В една демократична система ние не бихме допуснали да се случи подобно нещо. В Европейския съюз обаче го разрешаваме. И отгоре на всичко още вярваме, че при нас всичко вървяло добре. Вразумете се, хора!
Автор: Мартин Хелме (на снимката), в. „Постимеес“, Естония
______________________
Мартин Хелме е член на ръководството на Консервативната национална партия, която не е представена в парламента. Завършил е съвременна история в университета в Тарту, Финландия, работил е в Министерството на външните работи на Естония, включително в естонските посолства в Бон и Киев. Бил е и изпълнителен директор на Фондацията „Отворена Естония“. От 2004 г. оглавява Delfi.ee – най-големия информационен портал в Естония. Говори английски, финландски, германски и руски.