20/01/2022

DW: Христос, Мохамед и съмнението

„Да не накърним нечии религиозни чувства!“ Това опасение става все по-модерно – доказват го няколко случая от последните седмици. Но защо никой не се тревожи за чувствата на нерелигизоните хора, пита Александър Андреев.

Карикатурите с Мохамед отново разтревожиха Германия в края на миналата седмица, когато в Берлин противници на джамиите излязоха на демонстрация. Кипна голямо вълнение, че протестът им с карикатури в ръце ще накърни религиозните чувства на мюсюлманите и ще доведе до сблъсъци.

Различни видове огорчения

Слава Богу, нищо такова не стана. Без съмнение обаче през последните години сякаш навред по света се затвърди нагласата „Сакън, да не накърним нечии религиозни чувства!” Протоскандалът с карикатурите на Мохамед в Дания и протестите в целия ислямски свят беше последван от страхливи политико-културни решения в Германия, където спряха една постановка на Моцартовата опера Идоменей – само защото режисьорът си беше позволил да обезглави Исус, Мохамед, Буда и Посейдон. /Заради Посейдон май никой не се притесни, но заради Исус и Мохамед…/ Ако прескочим още няколко подобни случки, ще стигнем директно до присъдата срещу руските момичета от „Pussy Riot“, които огорчиха православните не само в Русия, но дори отвъд границите й.


Руските пънкарки се сдобиха със световна слава покрай гоненията, на които бяха подложени

Нека да сме наясно. Демонстрацията срещу джамиите сама по себе си е нелепа, защото – срещу какво точно протестираш? Срещу една религия? Или срещу архитектурни обекти? Карикатурите на Мохамед в повечето случаи ми изглеждат глуповати и несмешни, с две думи – рисувани само заради провокацията. А пък политическият протест на „Pussy Riot“ срещу Путин е свързан твърде косвено с православието, в което се кълне бившият служител на КГБ.

Т.е. във всички тези сюжети човек може да има всякакви, най-вече естетически и политически резерви, може да подлага на съмнения интелигентността или здравия разум на протестиращите. Нелепа и неуместна е обаче драматично-заплашителната реакция на онези религиозни общности и религиозни хора, които в конкретния случай се чувстват засегнати. Какво значи „да накърниш нечии религиозни чувства”?

Във всички изброени конфликти става дума единствено за свободна изява на възгледи и мнения. Въпросните протестиращи /независимо дали срещу джамиите или срещу Путин/ не ограничават ничие право да вярва в един или друг бог, те не настояват нито за репресии, нито за забрани. Но религиозните хора припознават самия този протест като обида. Те казват, с други думи: „Обижда ни всеки, който подлага на съмнение нашата вяра”.

И атеистите държат на комфорта

Да примемем без резерви такъв аргумент обаче би означавало да се откажем от една голяма част от историята на познанието, от напредъка на човешката цивилизация изобщо, защото в основата им е залегнало именно здравословното, търсещото съмнение. Да не говорим, че религиозните хора сами най-категорично отхвърлят възгледите на невярващите. Нима при това положение най-голямата общност на земното кълбо, тази на нерелигиозните, би трябвало да смята своите чувства за тежко накърнени? Кому би дошло наум да пази емоционалния комфорт на атеистите и агностиците от всевъзможните религиозни фундаменталисти по света?

Асиметрията между нагласите на вярващи и невярващи има дълга история и много комплексно обяснение – за него тук няма място. Но те живеят в един и същи свят и би било добре да се търпят взаимно, вместо да си трошат главите. Тоест, недоказуемо е кой има право и кой – не. Тъй че не им остава нищо друго, освен да се понасят и толерират.

Автор: А. Андреев/Редактор: Б. Михайлова, DW

(Visited 70 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *