by 
На хората е добре познато това чувство: ето, това е моето тяло. То е здраво свързано с моите усещания и собственото ми физическо „аз“.
Наистина понякога тялото може да се откъсне от себе си като най-честа причина за това са разстройствата на мозъка, предизвикани от последиците от инсулт, епилептични припадъци или пък заради приемането на силно действащи лекарствени препарати.
Благодарение на експериментите с използването на специално оборудване, както съобщава интернет изданието NewScientist, учените се добраха до по-рано недосегаемото откъсване на „аза“ на човека от тялото му и усещането за сабе си извън неговите рамки без горните болезнени условия.
Как експериментаторите са успели да излъжат човешките чувства? Преди всичко за това е необходима лаборатория. През 2007 г. две групи изследователи независимо едни от други успели да достигнат до поставената задача – да накарат напълно здрави и адекватни доброволци да преживеят усещането за това, че те някак се намират извън рамките на родното си тяло. За целта на участниците в един от опитите под ръководството на Олаф Бланки от Швейцарския технологичен институт в Лозана демострирали техните собствени видеоизображения под необичаен ъгъл с едновременна симулация на масаж.
Доброволците ги настанявали на около два метра пред видеокамерите, като в същото време на поставените им специални очила се предавали триизмерни, приличащи на холограми видеоизображения. По този начин участниците в експеримента са могли да наблюдават в различни варианти собствените си гърбове. Когато изследователите се докосвали до гърба на доброволците, у тях възниквало странното усещане, че те в действителност се намират вътре във виртуалното тяло, което виждат пред себе си.
Освен това те изпитвали и проприоцептивно движение по отношение на виртуалното тяло. На тях им се струвало, че те са заключени в черупката на своето виртуално „аз“. Когато участниците в опита след изключването на изображението били премествани леко назад, а после били помолени да се върнат в първоначалното си положение, много от тях отивали далече от това място, където както предполагали, се намира тяхното виртуално „аз“. През миналата година групата на Бланки обяви, че са успели да внушат чувство на извънтелесна левитация у доброволците, но в лежащо положение.
Както признава ръководителят на групата експериментаторите не са успели да получат цялостен ефект на отделяне. „Уви, у участнвиците в експеримента остава усещането за „сякаш“, признава Бланки. Но учените продължават да работят по поставената задача.
Още една група изследователи при аналогични условия на експеримента карала доброволците да сядат в момент, в който камерата снимала отзад. Експериментаторът заставал встрани, галейки гърдите на подопитния, както и пространството пред видеокамерата.
Участниците в опита видели собствените си гърбове, чувствали докосване и едновременно с това наблюдавали как някой прокарва ръка по гърбовете им. В резултат възникнала еднозначна илюзия за това, че те се намират извън пределите на своите тела. Учените решили да засилят този експеримент.
Вместо обичайното помахване на ръката в определена част от пространството те правели забивка с ръка. В резултат при доброволците било констатирано възникване на значителен ответен стрес.
