29/03/2024

За какво и на кого плащаме като овце здравни осигуровки?

Порязах си пръста. Малко остана да стигна кокала. Голям праз, ще кажете, и ще бъдете абсолютно прави, защото всеки без усилиие може да си спомни за тежко болни и често – безнадеждно болни свои близки и познати. Голям праз, си казах и аз докато си охках тихичко, защото все пак е живо месо и то – товоето, нали?

Но скоро празът наистина стана голям, защото шурна кръв  – очевидно бях прерязала сериозен крвоносен съд.  Обаче в главата ми пак позната мисъл: „Е, голямо чудо!“. Да ама кръвта не спира и не спира. Само в секундите преди да успея да откъсна следващия тампон със сух памук и да притисна с него порязаното, успявах да оплескам и неоплескано – мивка, кухненски съдове пералня, дори очилата си.

Скоро се убедих, че съм се порязала не чак толкова невинно. И не беше
въпроса в порязването, а в това, че шуртенето не даваше признаци да
изтънява. Грабнах поредната топка памук, стиснах с нея пръста и по пижама хукнах до най-близката поликлиника – Шеста в пловдивския ЖР „Тракия“, която за мой късмет е само на 20 метра от дома ми. Под мишницата успях да стисна портмонето.

Късмет ли казах?

Гледайте сега какво стана по-нататък. Отварям къде с лакът, къде с дупе входната врата на многоетажната поликлиника, пълна със сестри и доктори всякакви. И още преди да съм стигнала рецепцията, чувам как някой извика наистина искрено: „О, ужас!“.

Когато се приближих, разбрах, че аз съм предизвикала тази спонтанна
реакция. „Нямаме хирург“, възбудено и същевременно извинително каза служебното лице на рецепцията още преди да съм си отворила устата. А аз наивно казвам: „Ама тук не става дума за нещо сложно, а само за една професионална превръзка. Сигурно и някоя сестра може да свърши тази работа“.  Наивник, оказа се, че няма такъв филм.

Бях посъветвана да отида при джипито си. Шофьор съм, но при описаните по-горе обстоятелства не можех да се възползвам от това предимство. Като казах, че е далече ( самата истина – в Трета поликлиника, пловдивчани знаят за какви разстояния става дума), посъветваха ме да взема едно такси и да отида в Хирургиите – на около 8 км от дома ми…

Няма и десет минути по-късно, спрях да се вглеждам единствено в порязания си пръст и изведнъж осъзнах каква порнография е българското здравеопазване.

В четириетажна действаща поликлиника, пълна с медицински
персонал, не можа да се намери кой да превърже и да спре кървенето на
един пръст.

На един здравно осигурен пръст

Просто – има си правила, те трябва да се спазват. А кога правилата в
България са имали нещо общо или са били в услуга на хората?

Пълно е с деца наоколо. Само си представих как десетгодишно момченце или момиченце (да пази Господ) с порязан и силно кървящ пръст тича за помощ към поликлиниката – накъде другаде да тича? И там му казват: „О, ужас, нямаме хирург“. Моето момче ( момиче), вземи си едно такси и тичай право в Хирургиите, ще го посъветват наистина любезно.

На това място задължително се спираме за миг и започваме да се молим нараняването на детето да не е толкова голямо и да не му изтече кръвта, докато цапа в червено таксито, че може да не се сети като възрастен къде и как точно да притиска, за да не цвърчи.

След още малко пък си спомних какво лашкане пада с линейки на тежко болни докато медицинските лица се опитват да спазят човеконенавистните наредби и закони и как болният, понеже си обича държавата, решава по пътя да се спомине, за да не тежи на никого.

Не че откривам Америка с този нищо и никакъв порязан пръст, само разбрах на свой гръб, че осигуровките, в това число и здравните, имат огромен смисъл и вършат наистина важна работа: Те обслужват и дават хляб на заетите в Здравната каса, здравното министерство, правителството. Но не чинат пукната пара за човеците в тази страна.

Но понеже сме овце,

понеже не сме се опълчили  с улични бунтове срещу тази порнография,

а плащаме с робска психика за услуга, която не получаваме – така ни се
пада…

Знаете ли кой ми помогна да се справя с големия праз? Една аптекарка,
която вероятно не е влизала в хирургична операционна. Каза ми какво да купя, с какво да промия, с какво да поръся. Извадих с нейна помощ парите от портмонето. Прибрах се у дома и къде с охкане, къде с пъшкане и допълнително оплескване в червено се справих. Сега се моля раната да е чиста докато си зарасне…

През ум не ми мина да търся другаде професионална медицинска помощ. Почти е сигурно – нищожна е вероятността да я получа. Колцина са онези в България, дето я получават?

Автор: Елена Емануилова

One thought on “За какво и на кого плащаме като овце здравни осигуровки?

  1. В такива случаи бягайте в спешна помощ. Там трябва поне да ви превържат. След това проблема си е ваш! Така е в неолибералните държави, нали в такава държава избираме да живеем!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *