by 
Преди 4,5 милиарда години в Земята се е врязало космическо тяло с размерите на Марс, известно като планетата Тея.Сблъсъкът е предизвикал последици с гигантски мащаби.
Изхвърленото в космоса вещество от земната мантия се оказало достатъчно, за да се образува спътник на планетата ни – Луната. А самата Тея заседнала някъде в тялото на Земята. В унисон със всички съвременни научни представи, веществото на Тея би трябвало отдавна да се е разтоврило в земните недра.
Неотдавна обаче американският геолог Суджой Мукхопадхяи направи потресаващо откритие. Изучавайки образци от вулканично стъкло в базалтовите отлагания в Исландия той открил, че техният изотопен състав е необичаен и рязко се отличава от състава на базалтовите скали, взети от други земни находища, съобщава wordscience.org.
Суджой Мукхопадхяи се интересувал от съдържанието на редките изотопи на хелия, неона, аргона и ксенона. Тези редки изотопи на инерните газове възникват само по един начин – при разпад на някои радиоактивни елементи, които в съвременната Слънчева система просто не съществуват. И тъй като са химически инертни няма как да попаднат в скалните породи от въздуха. Наличието им в скалите пък означава, че те са възникнали по времето, когато споменатите радиоактивни елементи още са съществували.
Анализирайки съотношението на различните изотопи на инертните газове геологът стигнал до извода, че изучеаваният базалт се е сформирал преди 4,5 милиарда години и от тогава насам съществува в непроменен вид.
А самата Тея, която очевидно е източникът на въпросните вещества, е възникнала приблизително 100 милиона години след появата на Слънчевата система.