01/06/2020

Несвършващите български страсти

Животът в България отскача от една сензационна актуалност в друга, подгрят от страсти, които сякаш разрушават рамката му? Каква е причината, пита в коментара си Мирела Иванова.

“Сидеров чете в парламента декларация срещу “турските маанета” на Софи Маринова.” Из новините на вестник “Сега”.

В дните на Страстната седмица ясно си даваме сметка, че българският ни живот, разкъсван и разтерзаван от страстни актуалности, непредвидими събития, непремерени политически изказвания и абсурдна събитийност, излиза всекидневно от рамката си. Ако въобще има рамка.

Всеки миг произлиза сензация, словесна или куршумена пукотевица, и всеки се изправя срещу всеки, хора срещу кучета, Белене срещу Козлодуй, Нинова срещу Борисов… Да погледнем към случая с простреляния Йордан Динов: в центъра на столицата посред бял ден е убит млад мъж, от Комисията по хазарта твърдят, че простреляният благоевградчанин е развивал нелегална хазартна дейност из цялата страна. От родния град на убития заявяват в нарочна декларация тъкмо обратното, организират митинг пред местното управление на МВР с искането да се изчисти името на почтения бизнесмен и гениален математик с едно обективно и резултатно разследване и да се стигне до истината. Но истината обраства и в препирните между министър Цветанов и Костадин Паскалев, който освен политическо лице се явява и най-близък приятел на бащата на убития.

Няма дъх между сензациите!

С други думи всичко се овъртолва в страсти и се преминава към следващата актуална тема: била тя ново убийство на 53-годишен, известен с бизнеса си с фалшиви документи, отскача се на тайнствено находище на газ, както се тълкуват думите на министър-председателя от сутрешно телевизионно интервю, преминава се през фалшивата “майка Тереза”, която мами от името на отец Иван, стига се до ареста на Азисовия вуйчо или чичо, което според възгледите на небеизвестния Цветелин Кънчев се явявало “подпален фитил на кардарашите” и така до безкрай…

Изглежда като трескав хаос без логика, като мътен порой, който ни влачи от днес за утре, от ден да мине – друг да дойде. Защо се получава така – заради наложения от правителството тон и ритъм ли? Ясно е, че пропуснатото от предишни управления трябва да се навакса, натрупаните проблеми да се решат: работниците от Кърджали вече са на ръба, болните искат по-евтини лекарства и по-добро здравеопазване, а всички ние искаме предвидимост, която да създаде рамка на живота сега и тук.

От крайност в крайност – къде сме ние?

Мятането от крайност в крайност не само не обслужва текущото съществуване, а създава и пренеприятното усещане, че никой не си е на мястото, за да взима верните решения и да произнася верните думи. Да не би медиите, увлечени в битката за читатели, да създават паралелна реалност? Да не би ние самите, обеднели откъм смисъл и хоризонти, непрекъснато да саботираме възможността най-сетне да се вземем в ръце и да си свършим работата като хората, да си подредим държавата като държавите, където ни тегли да заминем?

Една случка ме провокира да мисля за несвършващите български страсти: гостуването на певицата Софи Маринова в българския парламент, превърнало се в емблематично тяхно средоточие. От Сидеровата заклеймителна декларация до полуофициално изречената хрумка на управляващите от ГЕРБ да издигнат Маринова за депутат. Можем ли да запазим спокойствие и здрав разум в територията между тези две нелепи крайности? Да, ако се вслушаме в думите на самата певица: “Не смятам да ставам депутат. Аз съм певица и такава ще бъда. Мога само да пея. Нека всеки да прави каквото може.”

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Б. Михайлова, Дойче веле

(Visited 58 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *