„Нежното“ османско минало

Един нов турски филм героизира завладяването на Константинопол от османлиите, като доста разкрасява историята. Зрителите в Турция са очаровани. За разлика от критиците – за тях това е „безсрамно съшиване на историята“.

„Не се страхувайте“, казва султанът на християнските жени, деца и старци, които са потърсили спасение в черквата Св. София. „От днес нататък ние имаме общ живот, обща собственост и една съдба. Вие имате право свободно да упражнявате религията си“. След което султан Мехмед Втори вдига на ръце едно малко момиченце и го целува по челото. Това е финалната сцена от филма „Фетих 1453″.

Когато киното се захваща с исторически събития, то може да подходи по два начина – груб и нежен. Епосът на Фарук Аксой е илюстрация на нежния вариант. Християнството наистина е било защитено в Османската империя – само че християните е трябвало да плащат данък като неверници, а децата им са били произволно отвличани за еничарския корпус, да не говорим за множеството унижения в ежедневието.

По заповед на султана

Обещанието на султана явно не се е отнасяло за дните след падането на Константинопол. Трийсет хиляди души са били пленени тогава и превърнати в роби, а черквите, включително Св. София, стават джамии. Трупът на император Константин ХІ, за когото във филма Мехмед (на снимката) разпорежда християнско погребение, никога не е намерен; неговият министър Нотарас, който според версията на Аксой бива арестуван, в действителност е бил убит заедно със семейството му по заповед на султана.

„Отдавна не бях гледал филм, който така възторжено превъзнася убиването и умирането, който така безсрамно съшива историята и изпровожда публиката с едно недвусмислено реакционно послание“, казва германският автор и критик Миша Брумлик.

Филмът на Аксой представя един образ на Османската империя, който има традиция в турското кино – от боклуци като „Анжелик и султанът“ до „Долината на вълците“. Това е мирогледът на нация, която не е изживяла ново летоброене. Византийците, в перспективата на „Фетих 1453″, са декадентни и затова заслужават поражението си.

Филмът е струвал 17 милиона долара – най-скъпата досега турска продукция. Това се вижда – и същевременно не съвсем. Преди десет години филмът щеше да е в рамките на световния стандарт; днес обаче той изглежда не просто от вчера, а от миналия ден. Освен това „Фетих 1453″ не дава вярна картина на възхода и падението на Източен Рим. Във вселената на киното между Холивуд и Боливуд този турски епос не е нищо повече от „лек фонов шум“, според кинонаблюдателя на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

От турци за турци

В самата Турция филмът на Аксой се радва на голям успех. Критика се дочува предимно от интелектуалните кръгове. Международно известният пианист и композитор Фазил Сай отказа да сътрудничи в музикалното озвучаване на филма с аргумента, че той представлявал просто „реклама от турци за турци“ и бил без художествена стойност.

„Фетих 1453″ е кулминацията на наблюдаваната през последните години в Турция тенденция към романтизиране на османизма. Турция се е устремила нагоре, икономиката й процъфтява, ала стените на ЕС остават все така непреодолими – за разлика от стените на Константинопол.

АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел

(Visited 96 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути:

<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>