by 
Един нов турски филм героизира завладяването на Константинопол от османлиите, като доста разкрасява историята. Зрителите в Турция са очаровани. За разлика от критиците – за тях това е „безсрамно съшиване на историята“.
„Не се страхувайте“, казва султанът на християнските жени, деца и старци, които са потърсили спасение в черквата Св. София. „От днес нататък ние имаме общ живот, обща собственост и една съдба. Вие имате право свободно да упражнявате религията си“. След което султан Мехмед Втори вдига на ръце едно малко момиченце и го целува по челото. Това е финалната сцена от филма „Фетих 1453“.
Когато киното се захваща с исторически събития, то може да подходи по два начина – груб и нежен. Епосът на Фарук Аксой е илюстрация на нежния вариант. Християнството наистина е било защитено в Османската империя – само че християните е трябвало да плащат данък като неверници, а децата им са били произволно отвличани за еничарския корпус, да не говорим за множеството унижения в ежедневието.
По заповед на султана
Обещанието на султана явно не се е отнасяло за дните след падането на Константинопол. Трийсет хиляди души са били пленени тогава и превърнати в роби, а черквите, включително Св. София, стават джамии. Трупът на император Константин ХІ, за когото във филма Мехмед (на снимката) разпорежда християнско погребение, никога не е намерен; неговият министър Нотарас, който според версията на Аксой бива арестуван, в действителност е бил убит заедно със семейството му по заповед на султана.
„Отдавна не бях гледал филм, който така възторжено превъзнася убиването и умирането, който така безсрамно съшива историята и изпровожда публиката с едно недвусмислено реакционно послание“, казва германският автор и критик Миша Брумлик.
Филмът на Аксой представя един образ на Османската империя, който има традиция в турското кино – от боклуци като „Анжелик и султанът“ до „Долината на вълците“. Това е мирогледът на нация, която не е изживяла ново летоброене. Византийците, в перспективата на „Фетих 1453“, са декадентни и затова заслужават поражението си.
Филмът е струвал 17 милиона долара – най-скъпата досега турска продукция. Това се вижда – и същевременно не съвсем. Преди десет години филмът щеше да е в рамките на световния стандарт; днес обаче той изглежда не просто от вчера, а от миналия ден. Освен това „Фетих 1453“ не дава вярна картина на възхода и падението на Източен Рим. Във вселената на киното между Холивуд и Боливуд този турски епос не е нищо повече от „лек фонов шум“, според кинонаблюдателя на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
От турци за турци
В самата Турция филмът на Аксой се радва на голям успех. Критика се дочува предимно от интелектуалните кръгове. Международно известният пианист и композитор Фазил Сай отказа да сътрудничи в музикалното озвучаване на филма с аргумента, че той представлявал просто „реклама от турци за турци“ и бил без художествена стойност.
„Фетих 1453“ е кулминацията на наблюдаваната през последните години в Турция тенденция към романтизиране на османизма. Турция се е устремила нагоре, икономиката й процъфтява, ала стените на ЕС остават все така непреодолими – за разлика от стените на Константинопол.
