by 
Уцелихме момента – с приятели отидохме с “откривателска цел” във винарска изба “Катаржина” и успяхме да опитаме от новото им розе, само дни преди да се появи на пазара. Добро? Това е най-малкото, което може да се каже за него. Пивко? Както беше охладено на 10 градуса, можехме да изкараме до късно през нощта, ако не ни беше срам от нашия гид – технолога Миро, който ентусиазирано ни показа 11 вина и накрая отвори кранчето на бъчвата розе и наливайки чашите с приятелска щедрост.
Откъде са се научили тия “катаржинци” да го правят така! Защо ли питам – при френски собственик, френски консултанти със световен опит и с френски мениджър вие как мислите? Дори цветът на розето няма нищо общо с цикламените багри на повечето български розета. Сложете го в една малко по-тумбеста бутилка и ако се намери дори един непредубеден французин, че защо не и провансалец, който с ръка на сърце да каже, че това се различава по нещо от най-добрите розета на Прованс, нека да не пия от вината на “Катаржина” една година. Мислите ли, че мога да си навлека подобно проклятие, ако не бях сигурен в думите си?!
Впрочем технологията, която използват винарите от Катаржина при производството на розе не е много прилагана у нас. Червеното грозде всъщност се бере не съвсем узряло, за да има достатъчно (но не много)цвят, аромат и да донесе все пак характерната свежест на розето.
Да си го кажeм направо – “Катаржина” е създадена така, че от нея да излиза не само отлично вино (90 точки за Катаржина резерва, реколта 2009, дадени в списание „Декантер“), но и хората, които я посетят да излизат с желание пак да дойдат тук. Залата за дегустации е едно прекрасно архитектурно творение – много светло, много стенописно, много стилно обзаведено. И освен всичко – много българско. Не знам южните ни съседи турците и гърците дали са разбрали какво невероятно преживяване изпускат, като фучат с колите си към Одрин или към Орестиада и Александруполис. Но май не са наясно с възможностите на Катаржина за винен туризъм, защото иначе преди да отидат да хвърлят картите или да въртят рулетките в казината на Свиленград, щяха наистина да си доставят удоволствие от друг клас, различен от хазарта. 
От Катаржина обаче имам и повече очаквания за винени приключения, които да бъдат предлагани по-масово. Тук още нямат практиката, прилагана доста често във Франция, а дори и в съседна Гърция, да се предлага седмична листа на дегустираните вина. Избират се 3 или 4 вида, слага се една ниска цена за дегустационната услуга, а се печели от покупката на харесаното вино. Мисля си, че тогава пътят на нашенци към Гърция първо ще преминава през Катаржина ( на снимките: гледка от Катаржина и поглед отвътре).
Автор: Михаил Ванчев
