28/03/2024

Животни ясновидци спасяват стопаните си

Някои домашни животни притежават способността да предвиждат събития и да предупреждават своите стопани за приближаваща опасност. До този извод стигнал  професорът от университета в Кембридж  Рупърт Шелдрейк. Заедно с колегите си той вече години наред изследва подобни паранормални феномени при животните.

Екипът на Шелдрейк е проучил много примери, които доказват, че котките и кучетата могат да почувстват своите стопани от големи разстояния. Например няколко минути преди появяването на стопанина животните вече знаят това. И чакат на вратата, макар в този момент няма как да чуят стъпките му или пък шума от двигателя на колата му. Очевидно животните могат да получават информация, използвайки свои особени рецептори.

През време на своята работа групата под ръководството на Шелдрейк направила анализ на няколко хиляди подобни случаи.

Най-поразителен, според тях, била способността на Нкизи – говорещ папагал, който общувал по телепатия със своята стопанка. Те се намирали в различни стаи. През това време жената разглеждала списание, а птицата на свой ред давала точни названия на образите върху снимките – „куче”, „плодове”, ”машина”, и т.н. Разбира се, папагалът не можел да види илюстрациите.

Най-голям интерес у професор Шелдрейк предизвикват историите, в които питомци спасяват своите стопани от разни нещастия, а понякога – дори от смърт. Известен е случаят, когато спяща на задната седалка котка, внезапно се събудила и скочила напред, ухапвайки стопанката си за ръката. От неочакваната болка тя ударила спирачкит. И точно в този момент на пътя пред колата рухнало огромно дърво. Ако колата е продължила да се движи, то щеше да се стовари върху нея.

Още един любопитен епизод, станал по време на пътуване. Мъж изкачвал с автомобила си тесен планински път заедно със своя пудел. Изведнъж кучето сложило лапите си на раменете на своя стопанин и започнало силно да ръмжи. Мъжът отнел газта, а след това забелязал, че на завоя имало пропаст, образувала се при скорошно свлачище. Ако бяха завили – със сигурност щяха да загинат.

Ветеринарят Анатолий Степушин разказва друга интересна история за куче. Той прекарал младостта си в Западна Белорусия, където работел като преподавател зоотехникум. Веднъж при него на гости му дошъл завеждащият учебната част – добродушен на вид човек. Но като го видяло кучето започнало злобно да лае. Малко по-късно Степушин научил, че този човек бил агент на тайните служби и е пишел доноси за своите колеги. Кучето Барс винаги показвало на своите стопани що за хора идват в дома им. То заплашително ръмжало срещу криминално проявени и скитници, дори когато имали съвсем обикновен вид и мирис.

Често кучета и котки преодоляват огромни разстояния, за да се върнат при своите стопани. Такъв пример е хрътката Рекс, собственост на Артур и Емилия Томас от Бредбъри – САЩ. Той се прибрал вкъщи след две и половина  години след като бил откаран на много километри от дома от неизвестни хора.

Овчарката със същото име Рекс от град Мозел във Франция стопанинът дал на обучение при  свой роднина, живеещ на 100 км. от града. След два месеца кучето избягало от новите си стопани и се върнало у дома.

Джон Кенби от американския град Джакум решил да се раздели с изнемощялото си куче на име Мики. Три пъти той отвеждал кучето в гората, оставял го там, но всеки път верният пес намирал пътя за обратно. На четвъртия път Джон решил да отведе кучето на по-голямо разстояние, но самият той се изгубил в гората. Песът обаче му показал обратният път и го върнал у дома. След този случай стопанинът решил да го остави при себе си.

Жена, която също решила да се избави от кучето си, помолила своя съпруг, който работел като летец, да откара със самолета кучето по-далече. И той го превозил на няколко хиляди километра и го оставил в гора. На кучето му били необходими няколко месеца, за да се върне вкъщи.

Всички тези случаи доказват, че някои от животните  притежават особени рецептори, чрез които възприемат информация, недостъпна за хората. Това им позволява безпогрешно да се ориентират в обкръжаващата ги среда. Засега обаче учените не са обяснили как действа този механизъм.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *