Защо Айнщайн е изгорил последната си научна разработка?

Болестта на д-р Жаров, наречена на името на руския, медик, който се занимава с изследването на животни, загинали от ядрен взрив. Болестта се изразява в това, че хора, работещи в мощните полета, възникващи близко до епицентъра на ядрен взрив, не дишат и не се движат в продължение на няколко денонощия. Отначало ги считали ги за мъртви и ги погребвали. Но след експерименталното откритие на Жаров им давали възможност няколко дни да си полежат и да си „отспят”, след което „труповете” оживявали.

Съществува предположение, че тази загадъчна болест, се предизвиква не толкова от силната радиация, колкото от пребиваването на живите организми в изкривено времево поле, възникващо в резултат на мощния електромагнитен импулс при ядрен взрив. Симптомите на болестта на Жаров съвпадат с описанията на състоянието на хора, които са взели участие в така наречения Филаделфийския експеримент – още подробности за този експеримент вижте тук.

На 18 април 1955 г. около 1 часа през нощта се спукала аортата и спряло сърцето на автора на знаменитата Теория на относителността. Тихо, в присъствието само на най-близките, неговото тяло е предадено за кремиране близо до Трентън, щата Ню Джърси. По желание на самия Айнщайн  погребението на праха му било пазено в тайна. Но съществува легенда, че заедно с него бил погребан и прах от ръкописите на последните му научни разработки, изгорени от Айнщайн преди смъртта му. Той смятал, че тези знания към настоящия момент са могли само да навредят на човечеството.

Що за разработки са били изгорени? Отговорът, за съжаление, гениалният учен отнесъл със себе си. Опитът за разгадаване на тайните му ни принуждава да стъпим на нестабилната почва на предположенията, допусканията, спомените на съвременици на учения, но в достоверността на фактите никога няма да бъдем напълно сигурни.

Знае се, че Алберт Айнщайн през последните години от живота си активно се обявил против създаването на ядрено оръжие, работейки по това време по създаването на Единната теория за полето. Нейният смисъл основно се заключава в това с помощта на едно единствено уравнение да се опише взаимодействието на три фундаментални сили: електромагнитните, гравитационните и ядрените. Вероятно неочаквано откритие именно в тази област подтикнало Айнщайн да унищожи своя труд. Но ако се вярва на някои западни изследователи американските военни ведомства са успели да използват част от теоретичните изчисления на великия физик още докато той все още не е осъзнавал криещите се в тях опасности.

Първоначалната задача не обещавала нищо неочаквано. Вървяла войната, а военните специалисти всячески се стараели да направят своите кораби и самолети трудно забележими за локаторите на противника. Възникнала идеята за създаването на електромагнитно поле с такова напрежение, че светлинните лъчи да се свият в пашкул, който да направи обекта невидим както за човека, така и за приборите. На Айнщайн, като силен теоретик в тази област, му поръчали да направи изчисленията.

По-нататък последвали събития, които се превърнаха в една от най-големите загадки на миналия ХХ век. През 1943 г. във Филаделфия се случила тайнствена история, свързана с есминеца „Елдридж”. Какво е станало?

Корабът, на който според съществуващата версия, били монтирани  „генераторите за невидимост”, не просто изчезнал от полезрението на наблюдателите и от екраните на радарите, а сякаш пропаднал в друго измерение и се появил отново след известно време с почти обезумял екипаж на борда.

Но главното дори не е в изчезването на кораба, а в загадъчните последствия, който оказал експериментът върху екипажа на военния кораб. С моряците започнали да се случват невероятни неща: едни сякаш били „замразени” и извън хода на реалното време. Други се „разтваряли”  във въздуха и никога повече не се появили отново…
Разказът за това загадъчно произшествие се предавал от уста на уста, обраствайки с най-невероятни подробности.

И макар от ръководството на Военноморските сили на САЩ да било направено опровержение на всички слухове по повод този експеримент, много изследователи окачествили официалната версия като фалшива. И за това си имат основания. Намерени били документи, потвърждаващи, че от 1943 до 1944 г. Айнщайн бил на служба в морското министерство във Вашингтон. Появили се свидетели, един от който лично е видял изчезването на „Елдридж”, други  имали в ръцете си листчета с изчисления, направени от ръката на Айнщайн, който притежавал доста характерен почерк.  Намерена била дори вестникарска изрезка от онези времена, говореща за матроси, слезли от кораба и разтопили се през очите на очевидци.
Всичко това може да бъде оспорено, защото не е запазено най-главното – документите за този експеримент.

Много биха могли да „разкажат”  и бордовите дневници на кораба, но те загадъчно изчезнали. В крайна сметка на всички въпроси на изследователите, се получавал отговор: „да се намерят, а следователно и предоставят на ваше разположение, е невъзможно”.  А вахтените журнали на съпровождащия кораб „Форесет” били унищожени по нареждане свише, макар това да противоречи на всички правила. Ръкописите на гениалния физик, е възможно  да обясняват къде е изчезнал „Елдридж”, но Айнщайн не е пожелал да ни ги остави.

Скептиците възразяват: „Корабът не може да попадне в друго измерение дори и заради това, че никакви други измерения, освен нашето, не съществуват”. Сега обаче за учените е аксиомно твърдението, че изкривеното пространство, затворено в гравитационен колапс, образува така наречената сфера на Шварцшилд или „черна дупка”, в която може би е затворена цялата Вселена. Малцина са, които знаят, че академик Андрей Сахаров, както и Айнщайн, са посветили много години на космологията.

За съжаление такъв негов труд като „Поливалентен модел на Вселената”, публикуван през 1969 г. в изключително малък тираж, и други статии, посветени на свойствата на изкривеното пространство, практически са недостъпни за масовия читател. Но в тях Сахаров твърди, че заедно с наблюдаемата Вселена съществуват и множество други, много от които притежават коренно различни характеристики. В наше време идеята за паралелните светове вече е призната. И не малко учени твърдят,  че в тях може да се попадне без да се пътува в Космоса. В тях може да се проникне без да се напуска Земята,  пробивайки пространството чрез мощно енергетично въздействие.

Но това все пак са теории. А на практика?  Експертите от комисията „Феномен” събирали троха по троха информацията за реалните факти за влиянието на електромагнитното поле върху характеристиките на пространството. Преглеждали се всички физически явления, предизвикващи мощно изхвърляне на енергия, в това число и ядрените взривове, които, както е известно са съпроводени от електромагнитни разрушения.
Ето един любопитен факт: Това е свидетелство на човек, на който атомна бомба се взривила буквално под краката му.
Сергей Алексеевич Алексеенко  работел на Семипалатинския ядрен полигон като военен строител. В неговите задължения влизало да възстановява съоръженията, разрушение при изпитанията на поредния заряд. През лятото на 1973 г. той служил в строителните войски на Министерството на отбраната на Съветския съюз. Заедно с още един съпровождащ го той трябвало да огледа пространство от около 3 километра, където бил заложен зарядът, а после от специален бункер да наблюдава взрива. Но нещо не сработило. И взривът гръмнал, когато наблюдателите дошли до самото дере, където бил зарядът.

„Почуствах, как кракът ми увисна в някакво пространство без опора, спомня си Алексеенко. Нещо ме повдигна.

НАМИРАЩИЯТ СЕ ПРЕД МЕН КОНСТАНТИН МИХАЙЛОВИЧ (ГЕНЕРАЛ ВЕРТЕЛОВ) И ИВАНОВ ИЗВЕДНЪЖ СЕ ОКАЗАХА ДОЛУ И НЯКАК СИ – СМАЛЕНИ. АЗ ПРЕСТАНАХ ДА УСЕЩАМ ЗЕМЯТА ПОД СЕБЕ СИ, СЯКАШ ЦЯЛОТО ЗЕМНО КЪЛБО ИЗЧЕЗНА. СЛЕД ТОВА ЧУХ ТЕЖКА, ПРОТЯЖНА ВЪДИШКА ПНЯКЪДЕ ОТДОЛУ, СЛЕД КОЕТО АЗ СЕ ОКАЗАХ НА ДЪНОТО НА ДЪЛБОКАТА КЛИСУРА.  ИВАНОВ ИЗЧЕЗНА ОТ ПОЛЗЕРЕНИЕТО МИ, А КОНСТАНТИН МИХАЙЛОВИЧ ГО ВИДЯХ САКЯШ ПРЕЗ НЯКАКВИ ОГРОМНИ ЛЕЩИ УВЕЛИЧЕН НЯКОЛКО ПЪТИ. СЛЕД ТОВА ВЪЛНАТА УТИХНА И НИЕ ВСИЧКИ ОТНОВО СТОЯХМЕ НА ТВЪРДАТА ПОВЪРХНОСТ, КОЯТО  ОБАЧЕ ТРЕПЕРЕШЕ КАТО ЖЕЛЕ. СЛЕД ТОВА СЯКАШ РЯЗКО БЯХА ЗАТВОРЕНИ ВРАТИТЕ НА ДРУГИЯ СВЯТ, ТРЕПЕРЕНЕТО ПРЕСТАНА И ЗЕМНАТА ТВЪРД ОТНОВО ЗАСТИНА, ВРЪЩАЙКИ МИ УСЕЩАНЕТО ЗА РЕАЛНАТА СИЛА НА ТЕЖЕСТТА.”
НЯМА ДА АКЦЕНТИРАМЕ НА ИЗРАЗА  „ВРАТА КЪМ ДРУГ СВЯТ”, ТОЙ МОЖЕ ДА СЕ ОТДАДЕ НА ЕМОЦИОНАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОЧЕВИДЕЦА, ОКАЗДАЛ СЕ В ДОСТА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СИТУАЦИЯ. НО ОПИСАНИЕТО НА ОПТИЧНИТЕ ЕФЕКТИ – ТОВА Е ВЪЗМОЖНО САМО ПРИ ИЗКРИВЯВАНЕТО НА ЛЪЧИТЕ НА СВЕТЛИНАТА. И ОЩЕ АЛЕКСЕЕНКО СИ СПОМНЯ ЗА НЕОБИЧАЙНАТА БОЛКА, КОЯТО ПОЛУЧАВАЛИ ОТ ВРЕМЕ НАВРЕМЕ РАБОТЕЩИТЕ НА СЕМИПАЛАТИНСКИЯ ПОЛИГОН.   ПО МЕЖДУ СИ ВСИЧКИ Я НАРИЧАЛИ „РАЗПАДАНЕ” ИЛИ БОЛЕСТТА НА Д-Р ЖАРОВ.
ДОКТОР ЖАРОВ ИЗСЛЕДВАЛ ЖИВОТНИ, КОИТО ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПРОУЧВАНИЯТА БИЛИ ПОДЛАГАНИ НА НЕПОСРЕДСТВЕНО ВЪЗДЕСТВИЕ НА ЯДРЕН ВЗРИВ. ТОЙ СЕ НАТЪКНАЛ НА СТРАНЕН ЕФЕКТ. „РАЗБИТИТЕ” ЖИВОТНИ СЯКАШ ИЗЛИЗАЛИ ОТ ЖИВОТА ЗА НЯКОЛКО ДЕНОНОЩИЯ – НЕ ДИШАЛИ, НЕ СЕ ДВИЖЕЛИ, СЛЕД КОЕТО ОБАЧЕ ИЗВЕДНЪЖ СЕ ИЗПРАВЯЛИ И ЗАПОЧВАЛИ ДА СЕ ДВИЖАТ СЯКАШ НИЩО НЕ Е БИЛО.  СЪЩОТО СЕ СЛУЧВАЛО И С РАБОТНИЦИТЕ НА ПОЛИГОНА.

Преди откритието на Жаров, „разбитите” работници просто ги погребвали, разказва Алексеенко. По-късно обаче ги оставяли да си лежат. Аз самият няколко пъти се „разпадах”. Последното усещане преди разпадането е сякаш някой е дръпнал щепсела от контакта и ти преставаш да съществуваш”, казва той.

Не напомня ли всичко това по удивителен начин онова, което е станало с екипажа на военния кораб „Елдрижд”? Спомнете си твърденията на очевидците за това, че матросите „сякаш изпадали от реалния ход на времето”. Между другото подобни загадъчни заболявания се наблюдавали и у работници във фирмата „Локхийд”, монтираща самолети невидимки, представили се толкова добре по време на войната в Персийския Залив.

Както съобщават експертите невидимостта на тези машини се постига с помощта на използването на специални материали, необичайните свойства на които вероятно се получават след обработката им с „генератор на невидимостта” – подобен на този, който бил изпитан на кораба ”Елдридж”.

Нима тази тайна – на реалния пробив в друго измерение, е решил да занесе в гроба със себе си Айнщайн?