28/03/2020

Учени: Луната се готви да кипне

Преди стотици милиони години повърхността на Луната е била покрита с активни вулкани. Според прогнозите на учените, в един прекрасен ден тази картина ще се повтори и земният спътник ще започне активно да изригва потоци от лава. „Това ще бъде истинско зрелище”, възкликва авторът на новото изследване Вим ван Вестренен от Амстердамския университет.

Група учени под негово ръководство установила, че охлаждането на лунната повърхност постепенно се отразява на състоянието на магмата в ядрото на спътника ни. Понижението на температурите прави вулканичната маса по-малко плътна, което в крайна сметка ще доведе до изригване.

Тази прогноза става възможна благодарение на космическите апарати „Аполо”, екипажите на които преди половин век монтираха на Луната сеизмографи и доставиха от спътника ни образци на планински скали. Независимо от това, че повърхността на спътника е неизменно спокойна, данните от подземните трусове и високият процент на разтопени скали – около 30 на сто, свидетелстват за това, че в дълбочина са се запазили големи количества течна магма.

На Земята такива пластове от магма имат тенденция да се движат по посока на повърхността и да изригват през кратерите на вулканите. На Луната обаче ние не виждаме аналогична картина поради факта, че разтопените в нейните недра скали притежават доста висока плътност.

За да определи плътността на лунната магма Ван Вестренен и неговите колеги провели лабораторен експеримент, в хода на който подложили образци от лунни скали на екстремално налягане и температура, максимално близки до това, което се наблюдава на спътника. С помощта на ток с високо напрежение и мощна преса лунните скали били нагрети до 1500 градуса и подложени на налягане от повече 45 хил. бара.

Плътността на магмата по време на това въздействие измервали с помощта на мощни рентгенови лъчи, използвайки европейската установка за излъчвана на фонда ESRF в Гренобъл. „ Наложи ни се да задействаме най-мощните рентгенови лъчи в света за този експеримент, тъй като образците магма са изключително малки и при това – затворени в масивен контейнер. Без ярък рентгенов лъч нямаше да бъде възможно да измерим вариациите в плътността”, коментира експеримента на холандците сътрудникът от ESRF Мохамед Мезуар.

Благодарение на компютърното моделиране получените данни позволили да се изчисли плътността на магмата във всяка точка на Луната. И почти във всички случаи тя се оказала с по-малка плътност в сравнение със застиналите образци. Това фактически повтаря ситуацията на Земята.

Но било открито и важно изключение, отбелязва в публикацията си Daily Mail. Откритите по време на мисията „Аполо 14” капки вулканично стъкло, богати на титан в течната магма, се оказали плътни скални породи. Според твърдението на учените такава магма не е в състояние да се придвижи по посока на лунната  повърхност.

Учените предполагат, че масовите изригвания в началото на лунната история довели до частично разтопяване на богатите на титан скали. Образувалата се плътна магма преградила пътя на потоците лава от ядрото към повърхността, в резултат на което недрата на Луната с техните богати запаси от течна магма в момента напомнят на обърнати вулкани.

Сега Луната продължава да се охлажда, в резултат на което на нейната повърхност слоят от „титанова” магма постепенно губи плътността си и по този начин губи и свойствата си на естествена преграда. Така че в бъдеще, твърдят авторите на проучването, резултатите от които ще бъдат публикувани през тази седмица на страниците на списание Nature Geosciences, магмените потоци отново обилно ще се излеят на повърхността на Луната.

(Visited 211 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *