Нова маркировка се изпречва на пътя на дървената мафия

Бизнесът с дървесина излезе от кризата и това изглежда ще накара собственикът на 75 на сто от българските гори – държавата – да сложи повече ред в тях. Заслужава си.  Защото става дума за 4,3 млн. куб.м. дървесина  /ръст от 27 % спрямо 2009 година/   и приходи от реализацията й на стойност 224,6 млн. лева.

Не е необходимо “да откриваме топлата вода” при въвеждането на нов ред, а и не струва скъпо, казва инж. Пенчо Дерменджиев. Той е директор на Регионалната дирекция по горите в Пловдив и заедно с директора на ТП „ДГС – Пловдив” – инж. Ваня Ташева, се опитват да приложат  европейски опит в допълнително маркиране на дърветата. Първият опит е успешен.

От 5 декември 2011 година, със заповед на директора на ЮЦДП – инж. Ботьо Арабаджиев, в горско-стопански участък “Бяла черква” на територията на ТП „ДГС – Пловдив”, при начален режим на служебна секретност, стартира пилотен проект за допълнително маркиране на отсечените дървета с пластмасови пластини. Може би секретност е силна дума, но ние наистина предпочетохме да поограничим информацията за експеримента, за да сме по-сигурни в резултатите, коментира инж. Ваня Ташева – директор на Териториално поделение “Държавно горско стопанство – Пловдив”.

Какво всъщност е направил екипът на инж. Ташева? На първо време в подотдел 242-ри, обект 1132, са продадени чрез търг  804 куб. м. дървесина общо, от които 501 куб. м. при експедирането са маркирани по новия начин. Купувачът на качествената иглолистна дървесина не знае за експеримента на горските, но дори изправен пред свършен факт, посреща идеята с разбиране. Той също е заинтересован от точното остойностяване на закупените трупи по размер, качество и дървесни видове, обяснява инж. Ташева.

Бюджетът на пилотния проект, осъществен в ТП “Държавно горско стопанство” – Пловдив е наистина скромен – 2800 лева. 1200 лева от тях са похарчени за закупуване на 10 000 пластмасови пластини и 1600 лева са за специалните инструменти, с които се набиват новите маркери. Цената на всяка пластина е 12 стотинки, а в един кубически метър дървета за промишлени нужди ще се изразходват 4-5 пластини, казват специалистите. Тези 60 стотинки са за сметка на продавача, обяснява инж. Дерменджиев. А цената на един кубически метър качествена дървесина за индустриална преработка е между 130 и 140 лева и няма да се отрази върху себестойността на крайния продукт. Оранжевите пластмасови пластини се поставят само върху дърветата, предназначени за  индустриална преработка: едра строителна дървесина за бичене, тънките трупи за бичене и обли трупи за занаятчийска преработка.

Новият носител на информация се поставя лесно и на практика не може да бъде подменен, копиран или счупен, без да се забележи. Пластмасовите пластини с различен цвят се набиват със специален “чук”, патентован от фирма Сигнум мат. Компанията е един от двамата производители в Европа, които са специализирали в изработването на чуковете за маркиране на дървета, както и на пластмасовите марки, които се забиват в отсеченото дърво. Има техническа възможност /която струва по-скъпо, разбира се/  всеки контролиращ да има четец на бар кодовете от пластмасовата пластина и веднага да разбира дали дървесината е законна или има някаква измама.

Този начин на маркиране е държавна практика  Австрия и в Германия повече от 10 години. Там използват пластини, които показват само поредния номер на отсеченото дърво. Сърбия използват пластини с повече информация и ги поставят върху всички отсечени дървета, предназначени за индустриална преработка. В баркода например се отбелязва, че е от Сърбия, района на Пирот – село Суково, сечището в местността “Реката” и е 6-метров труп от топола. Пластини с по-опростена информация се ползва в Хърватска от 6-7 години. Прилага с и в Черна гора.

И инж. Дерменджиев и инж. Ташева деликатно намекнаха, че новият начин на маркиране има за цел включително да бъдат премахнати съмненията за лоши практики в бизнеса на горските стопанства. Но дори и да става дума за човешки грешки, поне ще е ясно кой е окачествил буковите трупи от сечището като “обли трупи за занаятчийска преработка” с цена 65 лева/плътен кубически метър вместо трупи от бук с цена 100 лева/плътен куб.м. При по-високото качество на еловите трупи цената е 105 лв./куб.м., а при следващото качество – 70 лв./куб.м. През 2012 година подобни грешки само за ТП “Държавно горско стопанство – Пловдив” могат да означават сериозни загуби, защото по план предприятието има да произведе 12 603 куб.м. едра висококачествена дървесина и 2100 куб.м. обли трупи за занаятчийска преработка.

Следващият етап на експеримента е да продължи в 10 горски стопанства на територията на Регионалната дирекция на горите – Пловдив. Целта е чрез опит да се изгладят всички механизми между различните отдели на горските стопанства и между различните горски стопанства. За мениджърите на Южно централно държавно предприятие е от полза, защото ще видят как се работи между десет различни териториални поделения на един стопански субект. Вътре в тези 10 поделения работят и транспортират дървесина и извън областта между 20 и 30 фирми. Целта е този начин на работа да стане обща българска практика в края на 2013 година.

Автор: Михаил Ванчев