29/03/2024

Малък кредит – голям дерт

Не деля кредитите на големи и малки. Деля отношението към кредитите на морално и неморално. Разбира се знам колко е “хлъзгава почвата”, когато става дума за пари, за лихви и за морал. Но също така знам, че моралът измерва всичко в обществото, макар и по най-категоричния начин и простичък начин: това е морално, а това – не .

Е, според мен месечна лихва от 30-33 на сто е неморална. На годишна база това е близо 400 процента проста лихва!

Впрочем цифрата 400 изглежда свещена в микрокредитирането и по друга причина. Според закона това е пределната сума, която не се следи по никакъв начин и не се регулира по никакъв начин. Не знам какво е имал предвид законодателят като е отсякъл точно 400 лева като предел за малкия кредит. Знам обаче начина на мислене на кредитора, който е решил да отпусне в заем точно такава сума.

И така, кредиторът е наясно, че неговият бъдещ длъжник е мнооооого на зор, след като е опрял до 400 лева тук и веднага. А след като е на зор, можеш да му смъкнеш каквато си искаш лихва.
Давайки пари на толкова закъсал човек, много е възможно те да не се върнат обратно в трезора на даващия заем. Следователно – още по-висока лихва, която вече можем да наречем цена на страха.

На 400 лева какви обезпечения да взема, хваща се за икономическата наука кредиторът? Е, икномиката му казва, че на 400 лева единственото реално обезпечение е честната дума на длъжника. Затова тези, които дават малки заеми просто калкулират в лихвата очакването, че да кажем 1/3 от парите няма да се върнат. Кой ще ги плати? Ами останалите 2/3. Е, тежичко ще им дойде, ама те и без друго са го закъсали яко…

Нека сега погледнем тези 400 лева с очите на длъжника. Вероятно те са му нужни за лекарство или за нещо друго спешно – сметката на телефона, парното или тока. И той е убеден, че със следващата работна заплата, стипендия или пенсия ще се издължи. И най-често го прави. Дребният длъжник е коректен платец. Практиката, не само в България, но и по света, е показала, че тъкмо дребните кредитополучатели са от категорията почтени хора. Пак намесих морала, но хората, получили заем в тежък за тях момент го приемат като добър жест към тях и истински се стремят да върнат парите навреме.

Да сложим черта под написаното дотук. Дребният кредит се отличава от другите отпускани назаем пари единствено по цената си, ако приемем, че лихвата е цената на тези пари. За мен тя е неморално висока. Неморално, защото извива ръце. Неморално, защото изкушава по подвеждащ начин: 400 лева – поискайте и ще ви се дадат, веднага, за половин час, за един час максимум. Неморално, защото дългът може да се разрасне като снежна топка и от 400 да стане 4000. Или повече.

Ето тук може би си заслужава регулация, която да спре в един момент разрастването на дълга, като автоматично го направи несъбираемо вземане. Да кажем когато дължимата сума от 400 стане 600 лева с лихвите. Тогава кредиторът започва да си търси парите по друг законов начин, но това е друга тема.

Без подобни спирачки взаимотношенията “кредитор-длъжник”  се изкривяват до унизителното “господар-роб”. Като “робът” е принуден да плаща да кажем с избирателните си права по време на избори, с влизането в престъпния свят, за да продава цигари без бандерол, наркотици или тялото си. И всичко това за някакви си 400 лева?!

Автор: Михаил Ванчев

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *