by Изминаха векове, откакто 
Португалия е играла решаваща роля в световната история. Договорът от Тордесиляс, който през 1494 г. разделя света между Испания и Португалия вероятно е последното значимо постижение на Лисабон, при това завършило не особено успешно.
2012 г. може да се окаже годината, в която звездата на Португалия отново ще изгрее на световната сцена. Как? Като унищожи еврото, пише Матю Лин в коментар за MarketWatch.
Гърция е фалирала и нейният фалит вече е отчетен от пазарите. Португалия е в абсолютно същата ситуация, но просто разполага с малко повече време. Лисабон също се плъзга към неизбежен фалит, при това фалит, който ще нанесе на валутния съюз смъртоносен политически удар и ще причини на банковата система в Европа сериозни щети, вероятно катастрофални.
Разбира се всички сме наясно, че Португалия има проблеми. През май миналата година тя беше третата страна от еврозоната, която получи международна спасителна помощ. След като доходността по облигациите й надхвърли критичните 7%, страната беше принудена да поиска спасителен пакет от 79 млрд. евро.
Международният валутен фонд (МВФ) и Европейският съюз (ЕС) предложиха формулата разработена за Гърция – рязко увеличаване на данъците, орязване на заплатите и провеждането на структурни реформи.
Страната – една от най-бедните в Европейския Съюз (ЕС), с брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението от едва 21 хил. долара (в Гърция този показател достига 26 хил. долара) – пое ангажимент през 2012 г. да понижи бюджетния си дефицит до 4,5%, а през 2013 г. до 3%.
Проблемът е, че поетият ангажимент се изпълнява също толкова успешно, колкото и подобни обещания, поети преди време от Гърция, а това означава, че изобщо не се изпълнява.
Прогнозата за гръцката икономика е през тази година тя да се свие с 6%. Прогнозата на Citigroup за португалската икономика е за спад от 5,7% през 2012 г. и за още 3% спад през 2013 г.
Повишаващите се данъци карат все повече португалски компании да преминават към сивата икономика. Изследване на университета в Порто разкрива, че през миналата година сивата икономика в страната е нараснала с 2,5% и към днешна дата 25% от португалския бизнес не плаща никакви данъци. Не е уместно да се надяваме, че тази тенденция ще се промени скоро. Португалските компании просто не могат да оцелеят, ако плащат високите данъци, които са им наложени.
Резултатът от това е, че планираното понижение на дефицита не се случва. По-рано този месец правителството ревизира прогнозата си за бюджетния дефицит за 2012 г. от 4,5% на 5,9% от БВП.
Ако опитът от Гърция може да ни научи на нещо, това е че прогнозата вероятно ще бъде ревизирана в негативна посока отново. Икономиката се свива, приходите от данъци се понижават, все повече бизнеси минават на сиво просто защото се опитват да оцелеят и като резултат дефицитът продължава да расте.
На фона на влошаващите се данни ЕС изисква допълнителни мерки за бюджетни икономии, които водят до задълбочаване на рецесията. Това е омагьосан кръг.
Нещо показателно. Кризата в Гърция може да се разглежда като изолиран случай, но не и кризата в Португалия. Португалските правителства не са опитвали да лъжат за макроикономическите данни на страната си. Допреди кризата Лисабон нямаше и значителен бюджетен дефицит – до 2008 г. бюджетните дефицити на страната не надхвърляха 3% от БВП – напълно в позволените от ЕС рамки.
Португалия не е била безотговорна. Проблемът просто се крие в това, че португалската икономика не е конкурентоспособна спрямо останалите страни от еврозоната. Сега страната е в депресия, подобна на тази от 30-те години.
Положението в Португалия може да се окаже дори по-тежко от това в Гърция. Докато гръцкото правителство взе на заем доста пари, които в голямата си част пропиля, гръцките потребители и бизнес останаха сравнително въздържани при тегленето на кредити.
Ситуацията в Португалия е точно обратната. По данни на Банката за международни разплащания (BIS) общият португалски дълг (този на правителството и частния сектор) достига 479% от БВП, докато този в Гърция е „едва“ 296%. Така дължимата от португалците сума възлиза на 783 млрд. евро, а тази от гърците – на 703 млрд. евро.
При това европейските банки имат по-голяма експозиция към Португалия, отколкото към Гърция – 244 млрд. долара спрямо 204 млрд. долара, отново по данни на BIS.
Какво ще се случи? Гърция със сигурност ще фалира през първата половина на годината. След това натискът ще се прехвърли върху Португалия. Двете страни имат идентични проблеми и ако едната не може да се справи, безсмислено е да се надяваме, че другата ще успее.
Основните последствия от фалита на Португалия ще са две. Първо това ще е огромен удар за банковата система в Европа и второ това ще е удар за единната европейска валута.
От друга страба фалитът на една страна от еврозоната може да се приеме за инцидент – всяко семейство си има черна овца – но, когато втора страна фалира, нещата изглеждат доста по-сериозни.
Тезата, че причина за фалитите са няколко безотговорни правителства ще изглежда все по-съмнителна. Алтернативното обяснение е, че еврото е нефункционална валута, която е причина за всички беди на Стария континент.
