by 
Ако тази сутрин министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов не е поискал поне три оставки на висши полицейски началници, имам основания да не вярвам на нито дума от официалните обяснения на МВР по случая с отвличането и убийството на Мирослава от Перник и събитията от вчера. Нито на личните обяснения на министъра.
Ако премиерът Бойко Борисов не е бил предупреден за самоубийството на арестанта, докато в четвъртък хвалеше полицията и призоваваше близките да й се извинят, той – премиерът, би трябвало същия ден да е поискал оставката на Цветанов.
Ако най-влиятелните електронни медии продължат да оставят полицейски фактори да си говорят, като пропускат покрай ушите си същностните въпроси, нашият плач за произвола на властта над медиите в Унгария е лицемерие.
Всичко друго, което се изговори от полицейски служби и премиера от четвъртък досега е оскърбление за здравия разум и общоприетите етични норми. А всичко, което видяхме като работа (!) на полицията по отвличането на момичето досега е провокация към самата идея за борба с престъпността, коментира Петя Владимирова от dnevnik.bg.
Изводите ми са тежки и затова говоря от лично име.
Мирослава Николова, на 17 г., от Перник, изчезва на връщане от тренировка вечерта на 7 ноември 2011г. Официално съобщение на МВР нямаше, медиите научиха от сестра й Елеонора, която от самото начало поддържаше версията, че Мирослава е отвлечена с цел откуп. Нещо повече, сестрата твърдеше, че в деня на отвличането е получила обаждане с гласа на Мирослава, което гласяло:
„Отвлечена съм, има замесена полиция, спаси ме“
От МВР мълчаха. Естествено. Да се потвърди и дори да се работи по версия за отвличане с цел откуп означава да се хвърли сянка върху успехите на Цветанов срещу отвличанията, нали приключихме с тях и предадохме „Наглите“ на съда, ама той съдът нали го знаете, той мотае …
Но дори и когато призна за изчезването на Мирослава, МВР разказваше други версии, а основната беше най-безболезнената за полицията според нейните представи за задълженията й – че тя е избягала от дома си, понеже не харесвала живота си. И на всеки въпрос на медиите от МВР отговаряха „работим“, но избягваха неприятната дума „отвличане“. На 29 декември шефът на ГДБОП Станимир Флоров заяви: „Не говорим за отвличане, независимо от това какво се тиражира. Версията, която желаем да бъде вярна, е, че тя не е харесвала начина си на живот и е решила да живее извън пределите на България.“
(Шефът на елитната служба за борба с организираната престъпност надали си е дал сметка колко точно се е изразил, изпускайки се „… версията, която желаем да бъде вярна…“ Непробиваемо признание, че прехвалената служба на МВР, гордостта на вътрешния министър, овластена с нови правомощия след орязването на ДАНС от ГЕРБ, работи на принципа „което желаем да е вярно“. Признание, потвърждаващо тезата за същността на тази служба през целия преход от създаването й преди 20 години досега като преторианската гвардия на всеки вътрешен министър за изпълнение на поръчките на „деня“ – покрай другото.)
И след всичко това, започва същинският фарс. Когато в сряда арестуват двама перничани и единият (така твърди полицията) признава, че я е убил и отвежда полицаите на мястото, където е заровен трупът, полицията започва да твърди, че през цялото време е работила точно по версията за отвличането с цел откуп.
А защо е говорила друго полицията? Ами за да заблуждава похитителите. А защо не е успяла да открие и спаси Мирослава? Ами защото те я убили час след отвличането, тъй като не били подготвени за друго.
Можех да приема тези обяснения, ако те не бяха изговорени от пернишкия полицейски началник на фона на най-скандалния, най-отхвърляния от разума „детайл“ на този зловещ сюжет, а именно: самоубийството (така твърди полицията) точно на оня, който малко преди това признал, че отвлякъл и убил Мирослава и показал мястото, където е заровен трупа й. Та въпросният Стойчо Петров – Чочо в качеството му на задържан и заподозрян бил отведен от полицаи в апартамента му за повторно претърсване (повторно!). И когато помолил да отиде до тоалетната и те му разрешили, той пътьом успял да намери пистолет, „укрит предварително в килер“, и се застрелял.
А как е възможно, нали е бил с белезници, нали го пазят полицаи, дивят се журналистите. Ами те белезниците били закопчани отпред… А и нали когато сме по-твърди ни обвиняват в нарушаване на права… Пък и той започна да ни сътрудничи, обяснява полицейският началник.
(Началникът не на някой участък, а на областна дирекция на полицията сочи този аргумент за лице, за което същевременно твърди, че е отвлякъл и убил момичето. Всъщност полицейският началник Валентин Димитров премълчава най-съществената загадка: с каква цел арестантът сътрудничи на полицията, след като вече се е признал за убиец, тоест може ли да натопи друг със сътрудничеството си?) А защо пистолетът не е намерен при първото претърсване, щом признават, че това е било второ, продължаваме с въпросите… Мълчание, прекъсвано от мънкане в смисъл – предоверили му се. На убиеца!)
След смъртта може да се говори всичко
Но категоричното прехвърляне на допустимата граница на абсурда дойде за жалост от премиера, който заяви, че близките на убитата трябва да се извинят на полицията! „Съжалявам, че бяха изговорени лоши думи за МВР. Надявам се те да им се извинят и да ги отправят към най-близките си, които са участвали в този процес. В продължение на месеци те сипеха хули и обвинения към служителите на реда, които работиха неуморно за разкриването на случая.“ Това каза премиерът. В последвалите негови уточнения (или извинения), не беше изяснено кои са тези „най-близките, които са участвали в този процес“. Нито за какво трябва да се извинят на полицията.
Вместо коментар на премиерските думи, вижте едно кротко и горчиво мнение на читател от форума на Dnevnik.bg: „Извинете, че не се справихме. Извинете, че не намерихме и не върнахме дъщеря ви жива у дома. Извинете, че заловихме извършителите чак сега. Ето това трябваше да каже министърът на вътрешните работи, вицепремиер и заместник-председател на партия ГЕРБ Цветан Цветанов на семейството на Мирослава Николова, която навърши своите 18 като мъртвец. Ето това трябваше да каже премиерът и председател на управляващата партия Бойко Борисов. Но те казаха друго…Жалко.“
А налице са били достатъчно податки за МВР да се задейства. Сестрата Елеонора има приятел, наследил завидно имущество, а самоубилият се убиец работел за него като шофьор. Какво е направила полицията, знаейки, че близо до семейството има богат човек, който може да бъде натиснат за откуп?
Какво следва оттук нататък?
Вчера шефът на пернишката дирекция на полицията се разплака пред журналистите. Подозирам че плаче, защото се страхува да потвърди най-скандалното (ако е вярно) от тази абсурдна история, което вестник „Телеграф“ съобщава в петък : че
Претърсването на апартамента е извършено от барети (?!)
От служители на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ), не от пернишки полицаи! Екипът на вестника твърди, че присъствал на място, и свидетелства: „Точно в 12.30 ч. вчера шефът на антитерористите Валентин Цоневски, придружен от трима свои колеги, доведоха Чочо в апартамента му за обиск…“
Шефът на антитерористите? Но нали те са пряко подчинени на вътрешния министър?! Ще потвърди ли Цветанов тази информация? И ще поиска ли оставката на шефа на баретите, ако арестантът се е самозастрелял пред очите му? Нали премиерът препоръча на министъра си да иска оставки…
Това са въпросите. Останалото е ала-бала.
Та на въпроса какво следва… Не вярвам на адекватни оставки заради много подобни минали случаи.(Припомням само съсипаното от полиция и прокуратура разследване на убийството на Яна в Борисовата градина, или неизяснената още смърт на един друг арестант Пламен Куцаров (януари 2009г.) в полицейската патрулка от задушаване, което пък сложи кръст на цяло разследване около съперничеството на конкуретни групи в наркотграфика… мога да продължа.)
Не вярвам и на адекватно разследване на смъртта на арестант.апо време на претърсването (което неясно защо полицията нарича обиск!). Особено ако е вярно, че се е случило не пред обикновени полицаи, а пред антитерористи. Да успееш пред тях да намериш пистолет на едно място, оттам да отидеш с него до тоалетната, да го заредиш с вързани ръце и да се гръмнеш! И това – наблягам неслучайно – пред барети?! С рефлекси на ловни кучета!?
Затова не вярвам на обясненията на МВР. Това министерство и неговите служби от 20 години затъват не само в некадърност, но и в произвол в интерес на икономическите тилове на властта, които и да са те и както и да се менят през годините. Некадърност и произвол, компенсирани и покривани в ново време с невиждана до днес пропаганда на успехите…
Само работеща прокуратура би могла да сложи край на този произвол. Ще видим дали тя ще „поеме“ както винаги обясненията на МВР и скандалът ще заглъхне без последици. Както всеки скандал досега, свързан с МВР. Ако пък внесат нещичко в съда срещу другия задържан за убийството на Мирослава, очаквам Цветанов да излезе и да обвини съдиите, ако случайно не повярват на обясненията на останалия жив арестант. И на МВР, разбира се. МВР, което вече е обявило, че самоубилият се е убиецът.
*Post mortem – след смъртта. Термин от римското право.
