by 
Започна най-краткият и най-лицемерен сезон в годината – сезонът на благотворителността. Каквито и концерти да се организират за страдащите, истината е, че в България почти напълно липсва чувството за съпричастност.
Коментар на Татяна Ваксберг:
Сам съм, други няма. Това, а не спорадичните благотворителни акции, е по-точното мото на човешките взаимоотношения в България. Може да се резюмира и с едно число: 98.8. Според Европейското изследване на ценностите такъв е процентът на българските граждани, които не извършват доброволни дейности в помощ на възрастни, на инвалиди или на социално слаби хора.
Ако питаме англичаните, те ще кажат, че това е не процент, а присъда. Във Великобритания, както и във Франция, около една четвърт от населението участва под една или друга форма в граждански организации и движения за помощ на хора, нуждаещи се от помощ и закрила.
Срамни цифри
Всъщност има и по-лошо от въпросните 98.8 процента неучастие. Това е непреброеното число на хората, които помагат на деца, настанени в домове. Социологията или не задава такъв въпрос, или, ако го задава, няма с какво адекватно да сравни отговора – в други европейски страни самият феномен на домовете няма същите измерения.
Отделен въпрос е как оцеляват малкото организации, които все пак работят в тази сфера. Държавата не дава приоритет на онези, които пряко работят с децата, така че те разчитат основно на дарения от бизнес-средите, но тази възможност пък е силно ограничена от кризата и от политическия климат.
Единствените дарения, които са се увеличили през последната година, са тези, направени за бюджетните организации, което и без това прилича на реверанс към властите, вместо на помощ за нуждаещите се. Даренията за деца с увреждания или деца без родители са намалели и вместо скромните 1 300 000 за година вече са 800 000. Даренията за социално слаби са намалели двойно от 280 000 на 140 000.
Що се отнася до данните за това колко физически лица, а не фирми и корпорации, участват в дарителски кампании, за 2010 година те са едва 2 500 човека. Вярно, че тук не влиза броят на изпратените есемеси, но числото и така си остава необяснимо за страна-член на ЕС.
Българският недъг
В България отсъстват и двата конструктивни елемента, върху които да се изгради общество на съпричастието: няма критична маса дарители и дарения, няма и доброволни участници в обществения живот. Съпричастието отсъства и като пари, и като човешко присъствие. Единственият адресат на това съпричастие се оказва семейството.
Според Европейското изследване на ценностите българите ценят своите семейства почти толкова високо, колкото и останалите европейци – цели 86 процента казват, че ги е грижа за семейството им. За сметка на това почти няма респонденти, които да твърдят, че ги е грижа за околния свят, представен чрез хората в техния регион, в страната, континента или човечеството. Това не просто означава капсулиране в семейството. Данните сочат, че семейството е противопоставено на околния свят, а егоизмът най-невинно е издигнат като знаме. Това е недъг, който сам по себе си се нуждае от благотворителна акция, при това не само за Коледа.
