by 
Kогато преди седмица „Ню Йорк таймс“ съобщи за кончината на Светлана Алилуева – дъщерята на съветския диктатор Сталин, мнозина се учудиха, че тя още е била жива близо 60 г. след смъртта на баща й – една от най-скандалните личности в съвременната история.
Тя издъхна от рак на 85 г. в старчески приют в малкото градче Ричлънд Каунти в северния американски щат Уисконсин толкова незабелязано, че дори новината бе разпространена седмица след смъртта й.Станала някога символ на десталинизацията на СССР и на комунистическия свят, от нея вече не се вълнуваше почти никой зад океана, където тя заживя след бягството от родината си през 1967 г. А съдбата й спокойно може да послужи за сценарий на затаяващ дъха трилър с участието на много личности, предопределили облика на нашето съвремие.
Но е и пример за лична драма на майка, родила три деца, загубила връзките си с тях – често срещана житейска ситуация при отрочета на велики родители, принудени да живеят завинаги под сянката на техните деяния.
„Съжалявам, че мама не се е омъжила за дърводелец, но няма как да избягаш от съдбата си“, казва тя в едно от редките си интервюта от последните години.
Светлана Алилуева е връстница на английската кралица Елизабет II (1926 г.) и е израснала в не по-малък блясък и разкош от нея в кремълските дворци и луксозните дачи на съветския елит. „Кремълската принцеса“ е трето, последно и любимо дете и единствена дъщеря на Йосиф Висарионович Джугашвили, вече получил политическото си прозвище Сталин и намиращ се на върха на могъществото си като диктатор на тоталитарната съветска държава.
„Вождът на народите“ я обсипва с подаръци, хиляди момиченца в СССР са кръстени Светлана в нейна чест, появява се и съветски парфюм с нейното име.
Но скоро започват личните трагедии. Нейната майка е втората съпруга на Сталин – Надежда Алилуева. Но и този късен брак, подобно на първия на грузинеца, завършва трагично – през 1932 г. майката на Светлана се самоубива и тя остава полусирак едва на 6 г. На нея дори не й съобщават истинската причина за смъртта, лъжат я, че е умряла от остър апандисит. Години по-късно Светлана ще научи истината от западната преса и по собствено желание ще се откаже от бащината си фамилия, за да стане Алилуева като майка си.
Баща й ласкаво я нарича „моето любимо малко врабченце“, но почти няма време да се занимава с нея – зает е да гради съветската империя и ужасяващата конструкция на своята диктатура.
- „Врабчето“ на чудовището Сталин
В ранните си години тя може да капризничи, без да предизвиква неговия гняв. Но с израстването й спречкванията им стават все по-чести и по-остри.
Той се намесва в личния й живот, налага й да учи история в университета вместо нейната любима филология – тя желае да се занимава с литература.
През войната загубва брат от първия брак на баща си. Яков Джугашвили умира в германски плен. Легендата мълви, че Сталин е отхвърлил офертата на Хитлер да го размени за пленения при Сталинград немски маршал Паулус.
Още по време на войната, едва на 18 г., тя се омъжва за своя студентски ухажор Григорий Морозов и ражда първия си син – Йосиф. Но Сталин грубо се намесва и я заставя да се разведе през 1947 г., за да я омъжи за Андрей Жданов – син на един от най-близките му политически съратници. От този брак без любов се ражда дъщеря – Катя, но и той бързо се разпада през 1951 г.
Сталин е вече тежко болен, страда от параноя, бои се от покушение и ненавижда всички около себе си – съратници, роднини, дори собствените си деца. През 1953 г. той умира, а новото съветско ръководство начело с Хрушчов започва десталинизация. Кремълските нагаждачи веднага се отвръщат от Светлана, другият й роден брат Василий, вече генерал, се пропива.
За нея започва животът на обикновен съветски човек. След разобличаването на Сталин на ХХ конгрес на КПСС през 1956 г. тя е лишена и от последните си привилегии. Следва трети неудачен брак на Светлана – за бившия политически затворник Джонрид Сванидзе, но и той приключва само за 2 г. без деца.
Следващата любов на Светлана променя живота й. През 1962 г. тя среща индийския комунист Бриджеш Сингх, наследник на богат и знатен индийски род, дошъл да се лекува в Москва. Той е на 50 г., а тя – на 35. Болестта му е неизлечима и през 1966 г. той умира в ръцете й в московска болница.
Новият съветски лидер Леонид Брежнев дава разрешение Светлана да замине за Индия, за да пръсне праха на своя любим в Индия. След като прекарва няколко месеца с близките на своя покоен любим там (двамата така и не успяват да сключат брак, но Алилуева винаги е твърдяла, че те са женени пред бог), тя успява да се шмугне в американското посолство в Делхи (защото добре знае, че е следена от КГБ), и иска политическо убежище в САЩ, забравяйки за децата си в родината.
Новината, че дъщерята на Сталин е избягала на Запад, гръмва по света. Пропагандният удар срещу Москва е огромен. Брежнев използва ситуацията, за да разгони неудобното му ръководство на КГБ, „изпуснало“ Алилуева, и да укрепи властта си.
В Америка тя веднага става звезда. Издава знаменитите си мемоари „Двадесет писма до приятел“, в които отрича съветската система и не скрива ненавистта си към своя баща. Смята, че той е провалил и погубил хиляди човешки съдби, включително и нейната собствена. Книгата става бестселър и й носи над 2 млн. долара хонорар.
През 1970 г. се омъжва за американския архитект Уилям Лесли Питърс. Взема неговата фамилия, а малкото си име сменя на Лана. На 47 г. ражда от него дъщеря Олга. Но Питърс се оказва доста разхитителен човек. Парите от хонорарите на жена му скоро свършват и бракът се разпада.
За Алилуева-Питърс настъпват трудни години. Тя отглежда дъщеря си сама.
През 1984 г. импулсивната й природа я кара да вземе ново изненадващо решение. Заедно с Олга се връща в родината с надеждата, че там дъщеря й ще получи безплатно образование. Връщат й отнетото съветско гражданство, но тя благоразумно запазва и американския си паспорт. В Москва обаче бързо се разочарова и заминава за Грузия – родината на баща си. Но и там не й харесва и тя решава отново и завинаги да се върне в Америка По това време на власт вече е Михаил Горбачов и с неговата лична намеса Алилуева-Питърс и дъщеря й Олга получават разрешение да напуснат страната.
Оттогава за дъщерята на Сталин не се чува почти нищо. Тя самата не желае повече да се шуми около нея. В Уисконсин заживява в интернат за възрастни.
Живее от социална помощ, на ръба на нищетата. Според нейния племенник Александър Бурдонски, режисьор в Москва, получава месечна издръжка от 850 долара – скромно, но достатъчно за нея. Олга също отлита от майка си, за да стане продавачка в магазин в щата Орегон.
Съседи в Уисконсин казват, че възрастната г-жа Лана Питърс била дружелюбна и изискана жена, винаги с прическа и приличен, макар и скромен тоалет. Тя запазва своя аристократичен дух до последните си дни.