18/09/2021

Много смешно и много тъжно

 

Доктор Стоичков

Колективен смях излетя в небето преди няколко дни, когато Христо Стоичков стана доктор хонорис кауза в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Изсмя се иначе постоянно нацупеният от дертове българин, зърнал церемонията във висшето учебно заведение по телевизора.

Той се изхили по същия начин и когато се опитаха да направят Бойко Борисов художник на художниците. Слава Богу – премиерът отказа почетната титла. Не и Стоичков обаче. Колко „одухотворен” изглеждаше в церемониалната преподавателска одежда! Колко лъстиво щастливи бяха „колегите” му доценти и професори наоколо.
Обаче един доцент – Цветозар Томов, отказа да бъде в обкръжението на Стоичков в качеството му на набеден за образован човек и напусна Пловдивския университет – още подробности вижте тук.И ето го типично българския парадокс: нямаме поне досега по-талантлив и по-преуспял български футболист от Христо Стоичков. Добре че игра в чужбина, та получи всичко, което заслужаваше Камата за таланта си – и награди, и почести и предостатъчно пари. В България това рядко се случва на талантливите хора. Разбираемо е донякъде, че еврокомисарката Кристалина Георгиева го използва като рекламно лице за кампаниите си по света. Във футбола има някаква магия, Стоичков  все още е разпознаваемо лице, което пък означава, че някои по-запънати врати се отварят.

Но доктор хонорис кауза? Това вече е висшият пилотаж на гъзоблизането в България! А Стоичков на свой ред за пореден път показа, че не може да направи разлика между компот и компютър. Защото ако можеше, нямаше да участва в този фарс. Ако беше станал почетен доктор, какъвто е преводът на доктор хонорис кауза, в Националната спортна академия, нещата щяха да са си на мястото. Но в Пловдивския и кой да е университет?…

Но Стоичков ли е виновен за тази срамно – смешна история? Разбира се, че не. Разбира се, че академичният съвет на Пловдивския университет стана за посмешище, но вместо неговите очевидно оглупели членове, подигравките  ги отнесе Стоичков.

Някои хора така си живеят живота, така правят кариера и така получават дарения – с лизане и мазане. И после се чудим къде потъна интелектуалният елит на България, защото думата на този елит не се чува. Имало ли е  въобще такъв през последните десетилетия, та да си мислим, че е потънал?

Автор: Елена Емануилова

(Visited 183 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *