25/09/2020

Астронавти и сонди са снимали на Луната цял град с размерите на Лос Анжелис – видео

Бившите сътрудници на НАСА Кен Джонстън и Ричард Хогланд  за две години – от 2007 до 2009 г. дадоха редица пресконференции. На всички тях те говореха за едно и също нещо: една от водещите в света космически агенции вече повече от 40 години скрива информацията за това, че астронавтите от корабите „Аполо” са намерили на Луната останки от цивилизация.

Ричард Хогланд написа книгата „Тъмната мисия. Секретната история на НАСА”. В нея той подробно излага своята гледна точка за технологичните и архитектурни артефакти на Луната. В нея има цяла глава, наречена „Кристалните кули на Луната”.
С помощта на съвременна техника Хогланд изучил снимки от повърхността на спътника на Земята. Тези фотографии били получени от американски пилотируем кораб „Аполо”, а също и от изследователски автоматични сонди. Резултатите надхвърлили всякакви очаквания.

Хогланд различил много странни геометрични фигури в района на кратера Укерт. Освен това вътре в кратера съществува някакъв тъмен обект във формата на триъгълник върху по-светъл кръг. По-рано тази снимка номер AS10-32-4810 е била проучвана от уфолога Фред Стеклинг. Според този американец това е вход към подлунна база очевидно на извънземни.

На снимка LO -III- 84M, направена от апарата „Лунар Орбитер” Хогланд различил приличаща на кегли кула с височина половин километър. На повърхността на Луната, която в продължение на милиони години е подложена на бомбардировките на астероиди и метеорити този фрагмент изглежда като абсолютно аномална структура – със странна форма на върха, с удебеляване в средата и стесняване надолу. Многократното компютърно увеличение дало зашеметяващи резултати. Структурата като цяло се състояла от повтарящи се вътрешни сложни кристални форми, които се виждали по целия обект.

С помощта на по-модерни компютри Хогланд успял да увеличи снимки, които били направени от негатив LO -III -84M. Това му помогнало да идентифицира непонятната структура, която е съставена вътре от шестоъгълни и кубични клетки – силно повредени от времето, но достатъчно видими. Очевидно размерът на тези клетки е около седемдесет метра.

На друга снимка може да се види недобре осветеният връх на още по-масивна кула във вид на куб – очевидно прозрачен.  Първоначалното предположение за това, че в кадър е попаднала комета, прелитаща край Луната, било отхвърлено тъй като през февруари 1967 година, когато била направена тази снимка, комети в близост до Луната не са наблюдавани. Разчетите показват, че тук става дума за „стъклена” кула с височина около 10 километра! Компютърната обработка на фотографията показала и друга аномалия, наречена условно „пожар в степта”. Става дума за няколко метров слой  с материал, застилащ повърхността на Луната, който предизвиква червено светене. Разчитането показва, че този материал по-скоро е някакво стъкло, по-точно – отломки примесени с нещо друго.

Хогланд предполага, че в древността на Луната е имало море, площта на което напълно е покривала стъкления купол. Приблизително на 160 километра на югозапад от стъклената кула и „кегли-то” през ноември 1967 година космическият апарат „Сървайвър 6” заснел нещо интересно. Изглеждало като блестящ бисер.  Снимката показва блестящи вериги, опънати към хоризонта на запад и достатъчно интензивна светлина над геометрична фигура, видима на фона на лунното небе. Хогланд предполага, че този феномен е предизвикан вероятно от симбиоза между слънчевата светлина с гигантския стъклен купол, разположен над повърхността на Луната.

Истински подарък се оказала снимка NASA № AS 10 -32 -4822, направена през 1969 г. от „Аполо 10”. На северозапад от вече известния кратер Укерт добре се вижда странен район на лунната повърхност с ясни геометрични очертания. Заради сходството на този район с града един от специалистите го кръстил „Лос Анжелис на Луната”. На фотографията на площ стотици квадратни мили, равняващи се на реалния град Лос Анжелис се вижда необикновено правилна триизмерна рисунка. Редица линии, опънати на различни места на десетки километри, поразително приличат на улици и проспекти на земни градове. А в някои участъци на фотографиите добре се виждат кръгли кратери с диаметър половин километър.

Зрителното впечатление е сякаш лунният град е бил бомбардиран. Може да се предположи дори, че метеорити в тази бомбардировка не са участвали – по-скоро изглежда като ядрена бомбардировка. Независими експерти признават, че от гледна точка на геологията лунният град  Лос Анжелис е сравнително млад град. На него му се дават само няколко стотин милиона години. На снимката AS №10 -32- 4822 изследователите открили още един обект – огромен замък, много напомнящ на прочутия в цял свят Нойшванщайн – замък, построен от крал Лудвиг Баварски. Само дето лунният замък достига височина 18…километра!

Изучавайки снимките Ричард Хогланд стигнал до извода за това, че замъкът по някакъв начин се рее над повърхността на Луната, като кабел го придържа към нея.

Някои обаче не са съгласни с този негов извод. Според тях замъкът е върху абсолютно тъмна основа или пък върху огледално гладка плоска повърхност. Оптичният ефект, при който кораби или острови изглеждат като реещи се над повърхността на водата, е широко известен на мореплавателите от древни времена. На лунната повърхност, както е известно, няма вода. За сметка на това напълно възможно е да съществува огледален площад около този замък. А що се отнася до „кабела”  като се отчитат гигантските размери на замъка може да се предположи, че неговият диаметър би трябвало да е повече от десет метра. В такъв „кабел” спокойно могат да бъдат поместени всякакво оборудване и комуникации. И не само оптични кабели например, но и пневматична железница.

Кой и кога е построил всичко това? Ето каква е хипотезата на Ричард Хогланд: „Аз съм уверен, че проектът „Аполо” още веднъж потвърди, че на Луната е съществувала древна, но все пак – човешка цивилизация. Те е била заложена от хората – дори е страшно да се помисли в кой век. Но ние успяхме да публикуваме само една малка частица от тази информация на НАСА, според която някога човечеството е населявало цялата Слънчева система”.

Това време някои датират преди стотици милиони години. Експерти ни отправят към епохата на динозаврите и още по-назад, когато в онези времена на Земята човекът е съществувал. За това свидетелстват археологически находки – например следи от човешки крака, намерени в геологичните пластове, които са от преди 505-590 милиона години.

https://youtu.be/HkobGlaDdno
https://youtu.be/HkobGlaDdno

(Visited 1 267 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *