by
След като оправи България, Борисов се зае да поучава и Европа как да се справи с кризата. Ако там изобщо някой му обръща внимание, сигурно много се забавлява. В България обаче изявленията му звучат все по-притеснително.
Анализ на Ясен Бояджиев:
„Вместо да се събират всеки ден и да умуват, европейските лидери да бъдат любезни да си въведат правила като в България и най-вече – да направят заплатите и пенсиите като българските. Тогава закъсалите европейски държави веднага ще излязат от дефицита“, отсече българският премиер в Прага пред куп журналисти и пред чешкия си колега.
„Попитали радио Ереван…”
Слава Богу, в реалността никой не би послушал подобна препоръка. Но нека все пак допуснем теоретично, че има кой и как да го направи. Това веднага би сринало пазара и би довело до тотална икономическа катастрофа, при която свръхдефицитът ще е най-малкият проблем.
Дори обаче да не възприемаме рецептата със заплатите и пенсиите буквално, за всеки що годе грамотен човек е очевидно, че тя произхожда от едно крайно объркано и примитивно разбиране за икономическите процеси, допустимо за кръчмарски разговор, но не и в сериозната политика. На неизживян социализъм, допълнен със самочувствието на самодържец, който притежава и раздава благата.
Иначе погледнато, с абсурдната подмяна на действителността изявленията на премиера се вписват напълно в жанра на анекдота и вече засенчват вицовете за Радио Ереван. Той обаче не се шегува, а говори напълно сериозно. Което вероятно е и най-смешното за Европа, ако изобщо там някой му обръща внимание.
Европейската уникалност на българския премиер
В случая обаче е важно не само как, но и кой разказва „вица”. Което за България не е смешно, а срамно. Премиерът на най-бедната, потънала в мизерия и беззаконие държава, назидава европейските лидери какво да правят. Не стига това, ами им търси сметка, сякаш са му длъжни.
„Никой не е длъжен да вади от своите бюджети, на своите данъкоплатци, за да плаща на тези, които не са дисциплинирани“, оплаква се той. След което обяснява как от европейските фондове „ще влезнат пари у българските граждани”. Ами ако и европейските данъкоплатци решат, че не са длъжни да плащат за чужди проблеми?
„Що за популизъм е това на европейските лидери?”, възмущава се той. Вярно, популизмът е на мода навсякъде. Но на нито един друг европейски лидер не биха могли дори да му минат през ума идеи като тези на българския премиер. Камо ли да ги изговори на официална пресконференция.
Да живееш във „виц”
Тази европейска уникалност на българския премиер е не само срамна, тя е страшна.
Говорейки в Прага, той се обръща не толкова към европейските, колкото към българските си слушатели. За да им внуши, че нито европейците са толкова добре, нито българите са толкова зле, колкото си мислят. И да им покаже колко е важен самият той.
Защото знае, че в България номерът минава. По света за такива приказки правителствата падат, а в България ги избират. А да се живее в измисления от тях „виц” е страшно.
