by 
Проучване на Цюрихския университет ‘доказва’, че малка група компании, предимно банки, упражнява огромно влияние над световната икономика, информира Daily Mail.
Проучването е първото, което разглежда всичките 43 060 транснационални корпорации и мрежата на собственост между тях и създава „карта“ от 1 318 компании, които са в сърцето на световната икономика.Проучването открива, че в рамките на тази мрежа 147 компании са сформирали ‘суперкомпания’, контролирайки 40% от богатството. Всичките компании имат частична или цялостна собственост помежду си. Повечето са банки, като в челните 20 влизат Barclays и Goldman Sachs. Близките връзки обаче означават, че тази мрежа е уязвима от срив.
1 318-те транснационални корпорации, които сформират ядрото на глобалната икономика – връзките показват частичната собственост между тях, а размерът на кръгчетата съответства на техните приходи.
„На практика, по-малко от 1% от компаниите, контролират над 40% от цялата мрежа,“ казва Джеймс Глатфелдер, от Швейцарският федерален институт в Цюрих, които е участвал в изготвянето на проучването, което ще бъде публикувано в PLoS One.
Някои от предположенията в основата на проучването станаха обект на критики като например идеята, че собствеността се равнява на контрол. Швейцарските учени обаче просто са приложили математически модели, които обикновено се използват за моделирането на естествени системи към световната икономика, използвайки данни от базата данни Orbis 2007, в която има 37 милиона компании и инвеститори.
Според макроикономиста от Лондонския университет Джон Дрифил, стойността на това проучване не в това да провери кой контролира световната икономика, а по-скоро тесните връзки между най-големите компании в света.
Финансовият срив от 2008 г. показа, че тези мрежи изплетени от тесни връзки могат да бъдат нестабилни.
„Ако една компания изпадне в беда, това се разпространява“, казва Глатфелдер.
Проучването има изисква още анализи, но може да бъде използвано, за да се търсят слабости в мрежата на световното богатство и да се предотвратяват бъдещи финансови катастрофи.
Разглеждането на „свързаността“ също така слага край на конспиративните теории за световното богатство – компаниите се свързват с влиятелни компании по бизнес причини, а не за да доминират над света.
„Ядрото“ от 147 компании също така представлява прекалено много интереси, за да упражнява реална политическа власт. Те обаче могат да действат като „едно цяло“ за да защитават общи интереси. За съжаление на хората, които искат да реформират пазарите, съпротивата срещу промяната може да е един от тези общи интереси.