04/02/2023

България: зле гримирани лъжи

На Еми Барух изборът между Плевнелиев и Калфин не й харесва. Защо и тези избори не създадоха алтернатива? Защо отново надделяха хаосът, лъжите и драстичната липса на политическа почтеност? И къде са младите? – пита тя.

Между първия и втория тур на изборите в България анализите на неизкушените от партийни пристрастия наблюдатели и експерти съвпаднаха в общата оценка за обстановката: организационен хаос, безпрецедентен брой регистрирани нарушения, лоша разяснителна кампания, “виновни избиратели”, попаднали в забранителните списъци, откровен натиск на управляващата партия над тиражните медии, което поставя под въпрос свободата на словото. Да не забравя и още нещо: стъписваща липса на политическа култура.Каквото в менюто, това и в бюлетината

Това е и най-тъжният резултат от политическата есен на 2011 година. Оказа се, че носителите на политическа култура – посредниците, коментаторите, говорителите както на опозицията, така и на управляващите, с една дума хората, които наричат себе си “лидери”, плюс голяма част от журналистическата колегия, не просто се отдалечиха от цивилизованите модели за публично поведение, но и подмениха демократичните дефиниции за честни избори.

Това не означава, че е подменен вотът на избирателите – те гласуваха според менюто, което им беше поставено на масата: платени дебати с предварително раздадени сценарии, журналистическа мимикрия, режисирани интервюта, зле гримирани лъжи, отсъствие на обективна информация за възможностите на кандидатите, манипулации.

В хрониката „разни“

В този коктейл от полуистини и подвеждащи факти дори драстичната липса на политическа почтеност, дори фрапантните политически лупинги на “десни” и “леви” (Варна блести в тази класация), които издават най-вече степента на корумпираност на политическите играчи, минават през страниците на вестниците без анализ, без обяснение, без поука… В хрониката “разни”.

В хрониката “разни” се подредиха и маневрите на известни политици, които един ден говорят за енергийна независимост, а на следващия избират Големия шлем. Които хем не подкрепят управлението на ГЕРБ, хем подкрепят избора на управляващите, хем уволняват Бойко Борисов, хем призовават за Плевнелиев. В същата тази хроника “разни” отново отсъства отговор на въпроса: а къде са младите? На тях им стана безпощадно ясно, че засега политическото в България е синоним на наглост и корупция.

Рано е за Кунева

“Няма втори план”, каза Меглена Кунева в нощта след първия кръг на изборите. Към днешния ден, от двете страни на Балкана това звучи екстравагантно, а за мнозина и подозрително. И все пак оптимизъм има: около половин милион българи повярваха, че е възможен друг модел, друг начин, друга игра. Може би отговорът на въпроса дали тя ще успее, ще дойде пак от устатата на младите. Въпрос на визия, въпрос на мисия, въпрос на време.

Автор: Еми Барух, Редактор: Александър Андреев, Дойче веле

(Visited 51 times, 1 visits today)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *