by 
Разказаха му играта на полицая, дръзнал да съобщи пред цяла България, че МВР – министерството с най-голям бюджет в България, разчита на спонсори. Спонсорите пък очевидно разчитат на почтително отношение към тях. Иначе защо да правят списъци с имената и марките на колите им, че да знаят катаджиите кого да не пипат за нищо?
Истината е, че безкористното спонсорство заслужава тъкмо това – почтително отношение. Спонсорството, което получава облаги в замяна обаче, не е никакво спонсорство. То е сделка. Мръсна. Зад гърба на данъкоплатците. Така смятат и в Брюксел. Ама не защото е менторът на България, която все не може сама да си почисти авгиевите обори.
Почтеният пътен полицай – наистина рядка птица ( на фона на колегите му с противоположен манталитет, на които мнозина от нас са се натъквали) – става дума за Константин Иванов, за няма и два месеца след като разкри сделката на МВР с дарителите, остана без работа. С две деца, след 20 годишна служба – вижте подробности от btv за останалия без работа полицай.
Има места по света, където такива като него ги награждават или издигат в службата. Не и у нас обаче.
Всички сме учили страстната поезия и проза на великия Христо Ботев в училище. Но колцина от нас помнят посланията му? Изстрадани, жестоки, безмилостни, честни думи… Нека заедно си припомним неговото стихотворение „Борба”. Вижте как великият поет е писал сякаш сега е жив и е между нас.
В тъги, в неволи, младост минува,
кръвта се ядно в жили вълнува,
погледът мрачен, умът не види
добро ли, зло ли насреща иде…
На душа лежат спомени тежки,
злобна ги памет често повтаря,
в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!
Свестните у нас считат за луди,
глупецът вредом всеки почита:
„Богат е“, казва, пък го не пита
колко е души изгорил живи,
сироти колко той е ограбил
и пред олтарят бога измамил
с молитви, с клетви, с думи лъжливи.
И на обществен тоя мъчител
и поп, и черква с вяра слугуват;
нему се кланя дивак учител,
и с вестникарин зайдно мъдруват,
че страх от бога било начало
на сяка мъдрост… Туй е казало
стадо от вълци във овчи кожи,
камък основен за да положи
на лъжи святи, а ум човешки
да скове навек в окови тежки!
Соломон, тоя тиран развратен,
отдавна в раят нейде запратен,
със свойте притчи между светците,
казал е глупост между глупците,
и нея светът до днес повтаря –
„Бой се от бога, почитай царя!“
Свещена глупост! Векове цели
разум и совест с нея се борят;
борци са в мъки, в неволи мрели,
но, кажи, що са могли да сторят!
Светът, привикнал хомот да влачи,
тиранство и зло и до днес тачи;
тежка желязна ръка целува,
лъжливи уста слуша със вяра:
мълчи, моли се, кога те бият,
кожата да ти одере звярът
и кръвта да ти змии изпият,
на бога само ти се надявай:
„Боже, помилуй – грешен съм азе“,
думай, моли се и твърдо вярвай –
бог не наказва, когото мрази…
Тъй върви светът! Лъжа и робство
на тая пуста земя царува!
И като залог из род в потомство
ден и нощ – вечно тук преминува.
И в това царство кърваво, грешно,
царство на подлост, разврат и сълзи,
царство на скърби – зло безконечно!
кипи борбата и с стъпки бързи
върви към своят свещен конец…
Ще викнем ние: „Хляб или свинец!“
И все пак, и все пак едно такова човешко същество като Константин Иванов при това – българин, се е трудил в системата на МВР. Значи не всичко е загубено в тази държава. Някой, очевидно изпаднал в ситуация, подобна на тази на Константин Иванов, е обобщил с голяма горчилка:” Няма ненаказано добро”.
И все пак, и все пак – стават чудеса. Макар и рядко. Дори и в България. Нека Господ даде от този миг нататък най-доброто на този мъж, на този човек. Нека му даде добра работа, добри доходи за него и децата му, за да повярваме, че доброто си струва усилията и несгодите, че тези хора в тази страна ги чакат наистина по-добри дни. Че всички нас ни чакат добри дни.
Автор: Елена Емануилова
