by 
След паниката на финансовите пазари в края на миналата седмица, в понеделник Европейската централна банка (ЕЦБ) решително извади тежката артилерия и започна да налива пари, за да ги успокои.
Това въобще не е първостепенната й роля, но под въпрос е стабилността на третата и четвъртата по-големина европейески икономики – Италия и Испания, така че борбата с инфлацията остава на заден план.
В какви количества ще изкупува банката все още не е ясно. Прогнозите валят от 2.5 млрд. на ден (600 млрд. на година ) до 270 млрд. евро общо за двата типа книжа. Като цяло краткосрочно ефектът беше положителен за двете държави, тъй като доходността по облигациите им падна с 60-70 базисни пункта под върховете й от над 6% миналата седмица.
Намесата на ЕЦБ директно на финансовите пазари за пореден път показва колко неефективни са били всички мерки до момента за борба с кризата. Нуждата от драконовски стъпки за решаването на дълговите проблеми и в Европа, и в САЩ просто вече са крещящи. Или както The New Yorker шеговито определя ситуацията – дългов Армагедон или „Дългогедон“, справянето с него съвсем не толкова шеговито просто изисква истински промени, каквито политиците просто не могат да наложат последните три години въпреки всички предупреждения.
Липсата на доверие за въвеждането на подобни мерки съответно тласка инвеститорите към касапницата на пазарите. Тя продължава и в понеделник, като индексите в Европа и Азия са с още 1-2% надолу днес – мерките на ЕЦБ задържаха спада на акциите едва за няколко часа. Уолстрийт също се е запътил към червената територия. Към 16 часа в понеделник FTSE се понижава с 1.7%, а германският DAX губи 2.61%. В първите минути на търговия в САЩ NASDAQ отвори с 3% спад, а Dow Jones и S&P 500 със спад от малко под 2%.
Златото като единствено убежище, дори на тези високи до безумие цени, продължава да расте ( с 2.98% до 1700 долара за тройунция към 16:00), а петрола поевтинява, заради страха от нова рецесия ( с 4.98% до 82.75 долара за барел).
Всичко показва, че инвеститорите просто не вярват, че ненормалната ситуация във финансовия свят върви към нормализиране. Затова й дългоочакваното сваляне на кредитния рейтинг на САЩ, събитие немислимо последните над 50 години, само показва, че макар краткосрочно това да няма ефект, в дългосрочен план ще има значителен отглас. Той може да е както върху икономиката на страната, която очевидно расте анемично, макар да е най-продуктивната в света, така и върху останалия задлъжнял свят като Япония и другите големи европейски страни като Франция.
Тогава изказванията на Г-7 просто ще са не само недостатъчни, ами наистина шеговити, ако зад тях няма реални действия и реформи на финансовия ред, както на глобално, така и на ниво държави и съюзи като ЕС, за които е пределно ясно, че без фискална консолидация само печатането на пари не е решение.