by 
„Сериозни тревоги“ – това е може би най-често използваният термин в петия пореден доклад на ЕК за напредъка на България. Въпреки дипломатичния език Брюксел не пести критиката по адрес на София.
Европейската комисия критикува недостатъчния напредък на България в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. Както в правосъдната система, така и в полицията докладът констатира сериозни дефицити. Според редица медии докладът за Румъния е по-положителен, отколкото за България.
„Чувствително подобрение в надеждността и професионализма на съдебната власт и на разследващите органи е спешно необходимо за постигането на убедителни резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност“, се казва дословно в доклада. България е изправена все още пред „големи предизвикателства“.
Българският съд под лупа
Комисията критикува между другото, че „няколкото оправдателни присъди по случаи на корупция на високо равнище, измами и организирана престъпност са разкрили сериозни дефицити при прилагането на законите“, с които компетентните съдебни органи не са успели да се справят. Противно на исканията от страна на ЕК обвиненията в корупция не се разследват последователно в рамките на съдебния апарат. Брюксел критикува освен това недостатъчното „качество и прозрачност“ при назначенията на важни постове в съдебната система на България. Липсва същинска оценка на качествата на кандидатите, пише в доклада, който дава за пример едно назначение, предизвикало оставки във ВСС. Авторите на доклада обобщават, че съдебната система в България не е благонадеждна, а ръководството й е пасивно.
Към правителството все пак се отправя похвалата, че демонстрира трайна политическа воля да продължи реформите. За тяхното осъществяване обаче е необходим и ангажиментът на професионалните асоциации на магистратите и на гражданското общество, пише в доклада.
Куп причини за недоволство
ЕК е недоволна и от резултатите при наказателното преследване на случаи на корупция и организирана престъпност. „Има слабости при събирането на доказателства, защитата на свидетелите, както и при тактиките на разследването, при мащабните финансови разследвания и конфискацията на имущество“.
В заключение се повтаря, че българските разследващи органи и правосъдието имат нужда от повече благонадеждност и професионализъм, за да постигнат резултати в борбата срещу корупцията и организираната престъпност. За България е въпрос на национален приоритет да продължи реформата в съдебната система с решителни стъпки, пише в доклада.
Какви са препоръките?
Втората част от доклада съдържа и обичайните препоръки на Еврокомисията. Основните отново са за подобряването на работата на съдебната система в България, борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
От Брюксел призовават да се осигури „по-прозрачен и ефективен съдебен процес“, приемане и прилагане на новия закон за съдебната система, както и нов Граждански процесуален кодекс. „Реформата в съдебната система трябва да продължи, а резултатите трябва да се публикуват всяка година“, се казва още в доклада.
Във втората част на доклада Еврокомисията призовава и за надпартийни разследвания по обвинения в корупция на високо ниво, както и за инспекции на институции и на публикациите на имуществото на високопоставени длъжностни лица. По отношение на корупционните практики в България особено уязвими са границите, се посочва в доклада. От Брюксел изискват правителството да постави по-силен акцент върху борбата срещу корупцията.
Борбата срещу организираната престъпност също се критикува. Авторите на доклада апелират за „стратегия за борба срещу организираната престъпност“, която се съсредоточава върху тежките престъпления. ЕК изисква конфискуване на имущество, придобито от престъпни действия. В доклада се настоява още за обвинения и присъди в тези области.
АГ/В.Шопов, А. Андреев