by 
Представите за развитието на България в близко бъдеще често напомнят на холивудски катастрофичен филм (от тези с възможно най-мрачния край). Излизат псевдопрогнози, че българите драстично ще намалеят за сметка на хората от малцинствата, големи територии ще се обезлюдят, образованите ще напуснат, а в страната ще остане само неквалифицирана работна ръка. Резултатите от преброяването на Националния статистически институт (НСИ) през февруари тази година обаче разбиха апокалиптичните митове и показаха не толкова лоша картина на българското общество. В темата на броя тази седмица извадихме няколко важни извода от преброяването, които вдъхват оптимизъм, но и показват някои дупки, които имат нужда от подобрение.
България действително е една от малкото страни в Европейския съюз, в които естественият прираст е отрицателен, но темповете, с които населението намалява, са по-бавни в сравнение с предишни години. (Освен у нас отрицателен прираст е отчетен само в Латвия, Унгария, Германия и Румъния.) Емиграцията също не е чак толкова фатална – от НСИ са изчислили, че броят на трайно емигриралите от 1992 г. насам е 850 хил., като над 230 хиляди са се върнали. Застаряването на населението се дължи и на по-високата продължителност на живота, както и на факта, че сега в пенсия излизат родените след 1944 г., когато е имало повече компенсаторни раждания след войните. Тревожна все пак остава относително високата смъртност в България в сравнение с другите страни в ЕС, както и ниската раждаемост (въпреки бейми бума от последните няколко години). България не е и привлекателна за чужденци страна, заради което не може да разчита на външна миграция, за да увеличи населението си.
Според данните на НСИ образователното ниво на българите също се подобрява. Това все още не може да е повод за радост на фона на ниския обхват на деца от малцинствата и лошото качество на образованието на повечето места, но все пак дава някаква надежда, че нещата вървят в правилната посока. Българите са значително по-добре битово осигурени в сравнение с преди десет години, делът на хората, които имат компютър, драстично се е увеличил, много са хората, които активно ползват интернет. Може би най-оптимистичният извод от преброяването беше, че над три милиона души попълниха анкетата онлайн.
Има и не толкова добри тенденции – намалява делът на работещите хора, които издържат останалото население, а разликите между големите и малките населени места, както и между отделните области на България са огромни.
Едва ли все още можем да сменим апокалиптичния филм с комедия, но поводите поне за драма със сравнително щастлив край би трябвало да са достатъчни.
– Има леко, но недостатъчно раздвижване в образованието
– Българите не изчезват
– Все по-малко работещи издържат много пенсионери и безработни
– Селата замират
– Над половината жилища се отопляват с дърва и въглища
– Технологиите не са чужда дума
По темата работиха
Люба Йорданова, Божан Чипев, Вера Денизова, Бисера Станева